ако искаш да станеш журналист

Енея иска да стане журналист и да изкарва пари от писане за списания. Засега, обаче, списанията които харесва отказват да я вземат, под предлог че й липсва опит. Какво би могла да направи?

Ако бях Енея, щях да работя в няколко насоки:

1. Да изучавам света.
2. Да усъвършенствам уменията си за писане
3. Да градя личната си марка.
4. Да създавам и развивам собствена медия

Тъй като не съм Енея, не мога да преценя доколко следването на журналистика в СУ помага, така че ще се радвам за мнения по въпроса.

На този етап, ако бях Енея, не бих кандидатствала за работа в списание поради две причини:

не мога да предложа на медиите повече от мерак за работа (съдейки по блога на Енея, в който на пръв и на втори поглед не намирам нищо, което да ми покаже, че тя има широки или специални интереси отвъд собствената си личност; относно начина й на писане – Дневниците на Бриджет Джоунс, колонката на Кари Брадшоу и книжлетата на Амели Нотомб са увлекателно написани, но блогът на Енея ме кара да се прозявам, дори когато се абстрахирам от съдържанието. За да не бъда несправедлива, Googlе-нах Енея, както бих направила aко бях работодател, и открих статиите й в секцията “Култура” на MyKinda. Оттам разбирам, че се интересува от изкуство и култура и ако се постарае, пише по-фокусирано, но ако в качеството си на редактор на Капитал Light трябваше да избирам между Енея и Янко Терзиев, щях да предпочeта да продължа да ползвам услугите на втория. Ако бях редактор в NG, щях да очаквам в блога й да открия релевантни категории)

не си струва да губя време като щатен журналист (докато съм заета с писане и проучване на неща, които може да не ме интересуват, няма да ми остава време да проучвам начина по който действа медията и да градя приятелски взаимоотношения; бих предпочела да се мотая там и да наблюдавам и говоря с хората, което бих могла да постигна лесно ако си предложа услугите като момиче за всичко и сипвам в кафетата серума на истината; последното ми изглежда по-добра идея от платен стаж на този етап, но е въпрос на проучвания, така че дайте мнения)

Връщам се към нещата, които бих правила:

Бих изучавала света

Ако искаш да те четат, трябва да имаш нещо за казване. Важно е по-голямата част от нещата да не се фокусира върху собствената ти личност. Дори Карбовски беше досадил на публиката, когато започна да пълни Егоист с горчивия си опит с жените. Разбира се, можеш да използваш собствените си преживявания като илюстрация на прозренията които искаш да споделиш, но това предполага не само житейски опит, а и саморефлексия. Ако просто разказваш истории, трябва да се увериш, че са такива, в които читателите могат да открият себе си и да научат повече за човешката природа, т.е. да извлекат някаква полза. Можеш да кажеш че не е задължително и че целта ти е да забавляваш само. Не мисля, че липсата на смисъл може да бъде забавна, но ако смяташ да забавляваш по този начин, уменията ти за писане трябва да са великолепни, но това е следващата тема.

Бих изучавала света, защото писанията ми представляват за читателя прозорчета към света. Ако всеки ден не опознавам по малка част от него, какво бих могла да предложа? Можеш да кажеш “Новини”, но ако стремежът ти е простото съобщаване на актуални събития, не си струва да си губиш времето да следваш журналистика. В местните вестничета вземат репортери, които току що са завършили гимназия и имат крака да тичат да отразяват събития.

Журналистите, чиито имена знаем, предлагат много повече от просто съобщаване на новини. Те ни показват неща, които други не се сещат да ни покажат и го правят така че да разберем смисъла. Ето защо ние, техните читатели / зрители, се отличаваме от децата, които просто зяпат новините по телевизията докато вечерят. Както казва Карбовски, борят се да направят света малко по-ясен.

Разбира се, преди това трябва да са го изяснили донякъде за себе си. Как? Ето как го правя аз: наблюдавам света директно и после осмислям наблюдаваното, реакциите на хората, собствените си реакции; наблюдавам света през книги, статии, филми, репортажи, блогове и после осмислям наблюдаваното, реакциите на хората, собствените си реакции. Докато мисля, обикновено пиша, защото това ми помага да се съсредоточа. Част от нещата отиват в блоговете ми, други остават в тетрадки.

Правя това всеки ден от няколко години и забелязвам, че напредвам всеки ден. Колкото повече наблюдавам и осмислям, толкова повече прозирам в моделите, а високата журналистика не предлага злободневна шарения, а дълбоките модели зад / под нея. Хората са жадни за смисъл, дори когато се забавляват, дори ако не осъзнават. Останалото е запек и диария.

За да изучаваш света е нужно неизчерпаемо любопитство и ежедневно надрастване на собствените предразсъдъци.

Бих усъвършенствала уменията си за писане

С писане – дневник, блог, форум, писма – каквото ми падне. Да, отнема време, но ако искаш да ставаш журналист, вярваш че си струва, нали?

С четене – човек започва да попива начини на изразяване от раждането си. Ако иска да е добър писател, трябва да чете добри писатели.

Бих градила собствената си търговска марка

Когато влезеш в супермаркет, естествено се насочваш към познатите марки. Повечето хора залагат на сигурното, на гарантираното качество. Ето ащо освен любима паста за зъби, имат и любимо списание, а в любимото списание (освен ако не е от евтините) имат любими автори.

Ако си любим автор в една медия, ще те канят да работиш и за други медии. Няма да ти се налага да си търсиш работа. Ще си позволяваш да отказваш работа. Това се отнася за всички професии, а за изграждането на марка можеш да научиш от хубави книги за брендинг. Сред любимите ми автори са Ал Рийс и Джак Траут, чиито книги се превеждат и на български. Ето малко връзки: тук, тук и тук.

Ако все още се чудиш коя е медията, в която ще изгрее звездата ти, да ти кажа – в твоята собствена – в блога ти или каквото друго създадеш. Можеш да си отвориш дори телевизия в YouTube. Вземи за пример Zipster, един фъфлещ дядо, който се радва на растяща фенска маса. Но това е следващата тема:

Бих създавала и развивала собствена медия / медии

Вече имаш блог. Развивай го. Помисли не само за качеството на материалите (което остава на първо място, разбира се), но и за цялостното качество на медията – дали е удобна, полезна и т.н.

Разглеждай други блогове, експериментирай, искай обратна връзка от аудиторията. Разполагаш с безплатна лаборатория, в която си сама господар като Декстър. Това не може да ти предложи и най-великото списание.

Души за нови Интернет инструменти за изразяване, научи повече за това как да привлечеш нови читатели (SEO и пр.).

Чети полезни съвети, гледай онлайн лекции. Търси ментори – хора с опит и желание да споделят нещичко. Всеки познат блогър може да отговори на въпроси. Когато имаш по-сериозни търсения, обърни се към професионалисти. Някои имат публични адреси за връзка и биха се зарадвали да получат добър казус за размисъл, особено ако и преподават, като Карбовски, да речем.

С този текст изпълнявам донякъде желанието на едно момиченце, което искаше да пиша за това как се става журналист. Пусни желанието си в кладенеца и гласувай за мен. А на Енея пожелай успех и помогни с коментари по темата.

историята на Поли

Когато аз бях ученичка и после студентка се водех по т.нар. “мода”. В моя град, а предполагам и навсякъде имаше модерни и престижни училища (специалности в Университета). Ако не си в “математическата” или “езиковата”, значи не си достаъчно умен или амбициозен. Аз бях в езиковата гимназия. Хората гледаха на нас различно - ние бяхме бунтарите, бяхме по-умните и по-различните, бяхме над тях. И ние го усещахме. Това ни ласкаеше. А всъщност това чувство е измамно и е глупаво да се подвеждаш по него.

Тогава, обаче, аз създадох чувството у себе си, че не е хубаво да бъдеш с масата, че е по-готино да си извън масата. Логично е - забелязваш се повече и не се губиш. Това ми чувство се подхранваше и от друго - бях една от малкото, които още по онова време работех и вадех пари. Вярно не бяха много, но това не беше важно. А работата ми беше прекрасна - инструктор в единствената аеробик зала. Предствяте ли си ме мен - 17-18-годишна - как показвам, обяснявам и правя сериозни и респектиращи хора щастливи. И те ми благодаряха, говореха с мен като с равна и дори искаха съвета ми. Това не просто ме радваше, аз бях ВАЖНА.

Тогава пропуснах да разбера, че това трябва да бъде моята бъдеща професия. Вместо това се подведох по модата и записах да уча икономика. Нямах проблем с кандидадстването. Нямах проблем и със завършването. Не че не ми се отдаваше, но както беше споменато, при изискванията както в училище, така и в университета, колко му е да изкараш каквото и да е образование у нас. Тръгнах си от университета разочарована. Не се чувствах подготвена да работя професията, която пишеше в дипломата ми. И не бях. Започнах да работя неща, които съвсем не бяха специалността ми, но покриваха представата за жена икономист без стаж. Работих на няколко места и разбрах, че работата в офис не е за мен. Не знам дали е посредственост или не. Просто изискванията не са много по-големи от тези в училище или в университета. Без усилия, без да ти е интерсно, без никакво предизвикателство. Работа, колкото да се издържаш. А защо още не си се омъжила? Как така? И какво ще правиш? С кое? С живота си?
Напуснах, преместих се в друг град и започнах наново. Бях на 28 години.

Запознах се с човека, с когото днес имаме дъщеря на година и половина. Не знам дали има по-задружно семейство от нас. След известно лутане и с подкрепата на бъдещия си съпруг започнах да работя това, което ми доставя удоволстие и което обичам - спорт. Явно и ми се отдава - утвърдих се като добър инструктор там, където конкуренцията е най-силна, в едни от най-големите центрове в България.

Междувременно по средата на бременността си се преместихме в друг град. И пак започнахме почти наново. И какво от това - за момента това беше добро решение.

След раждането на малката Ева, аз отново работя по няколко часа на ден. Грижа се за малкото си съкровище, уча се да бъда майка. Пиша блог на спортна тематика. И съм щастлива.

Да, не съм икономист, юрист или каквото там беше модерно по мое време. Но не съм и празноглавата спортистка (нали знаете клишето - всяка мозъчна клетка да превърнем в мускулна). Аз съм щастлива жена, която не съжалява за живота си, защото той я е научил да има смелостта бъде каквато иска да бъде.

За мен това е успех. За всеки тази дума има различни измерения и рамки. Затова не знам дали някой друг, страничен човек ще ме оцени като успяла или не. Това няма никакво значение за мен.

Интервю с Поли 

натискът да бъдеш посредствен

Той не идва само от страха от самотата, който те кара да се обличаш, държиш и говориш като всички останали. Изворът му е още по-дълбок: споделеното от мнозинството убеждение, че да си посредствен е нормално, че всичко открояващо се от посредствеността е патология или гениалност, а второто неизменно е свързвано с първото.

Тъй като не съм посещавала ясли и детска градина, а само забавачка, където ме оставяха да правя каквото си искам, усетих натиска чак на 6, когато тръгнах на училище – някой и друг месец след съучениците ми, които бяха на 7. Още от първия ден, след като момичетата заподозряха, че не се вписвам в стадото (може би съм се опитала да оправдая появяването си с обяснението, че мога да чета), така че бях подложена на тест – да прочета текст от буквара. След като се справих, дадоха ми да прочета единствения “ръкописен” текст от буквара. Справих се и с него.

Никога не ми простиха – не беше позволено да играя с тях. Отидох да играя с момчетата – там се вписвах, понеже си интересувах от изследване на тъмни тунели с боклуци, тичане по двора и пр. Когато започнахме прогимназията, някои момичета откровено ме мразеха, особено след като на първото лабораторно по физика имах 6, а повечето отличнички 2. Бях единствената, която се сети, че трябва да манипулира резултатите от измерванията, за да стигне до изводите, до които се очакваше да стигнем. Една от амбициозните майки предупреди моята, че някой ден ще си има сериозни неприятности с мен, понеже съм “много особена”.

За мое щастие, освен че имах за приятели момчетата, както и момичетата, които не бяха амбициозни за високи оценки, учителите ми се радваха, затова и нямах важна причина да се стремя да бъда посредствена в училище. Това, обаче, беше за нещастие на моите съученици, понеже да се справяш с лекота в училище се смяташе за изключение от свещеното правило на посредствеността. Никой учител не се сети да ме попита как уча и да ме насърчи да споделя с другите деца.

За мое щастие, родителите ми изобщо не държаха да съм като всички останали. Майка ми, която не е била блестяща ученичка, подозираше, че учителите просто ме харесват и затова ми пишат шестици, но успях да й покажа, че не бива да се меси в подготовката ми за училище след 2-3 катастрофални опита да ми покаже, че не уча като хората и нищо не знам, след като не “пея” урока дума по дума. Може би вярата й в гените и гениалността на баща ми си каза думата. Освен това, майка ми беше причината да изглеждам различно и да не ми пука от това. После, когато отклоненията във външния ми вид станаха драстични и за нейния вкус, вече беше твърде късно.

Когато в 9 клас се отказах от телевизията в полза на книгите, си спечелих ненавистта и на майка ми, която беше убедена, че се смятам за нещо повече от нея и се правя на интересна. Твърде късно, бейби, вече бях станала достатъчно закоравял индивидуалист, за да преглътна някак дори и страха на момчетата от мен. Може би и до ден днешен подозират зад “прекомерната” ми откритост нещо още по-коварно от средностатистическата женска пресметливост.

Когато си под натиска за посредственост се опитваш да не биеш на очи, за да не плашиш хората. Ти си нещо като дръвче, което расте във водата. Можеш да се адаптираш така, че по-скоро да се разклоняваш, отколкото да растеш нагоре, и да оставаш по-дълго време незабелязан. Понякога, обаче, се случва нивото на водата да започне да намалява, и когато езерото стане твърде плитко, ти просто стърчиш.

Страхувам се, че днес в тази страна нивото на посредствеността е станало твърде ниско, което означава, че очакванията за нормалност са твърде ниски.

Не се страхувам за себе си – вече съм почти на 37 и съм свикнала да стърча. Не се страхувам за Стоян – учителите му може да го смятат за прекалено странен, и за разлика от моите, по-скоро да се плашат, откокото да се радват, но той има моята подкрепа. Страхувам се за повечето растящи деца. Техните родители и учители имат толкова ниски очаквания за тях, че би било по-скоро учудващо да се издигнат до нивото на посредствеността от моите ученически години.

Вярвам, че средностатичстическите човешки възможности са огромни в сравнение с това, до което съм стигнала аз без особени усилия, само със смелостта да правя каквото си искам. Виждам същия потенциал у всеки мой ученик. Снощи, докато гледах “Грозни, мръсни и зли” виждах този потенциал в очите на децата, които прекарваха деня, затворени зад висока телена ограда – потенциала да бъдеш красив, чист и добър.

Повече за златната среда, която скапва децата днес, тук. Можеш да помогнеш, като разкажеш история, с която да позабършеш малко прах от този проект.

Ако текстът те кефи, гласувай за нас - натисни буквичката В - горе, в десния ъгъл.

дойде звездният ти час

Искаш ли да напишеш сценарий, който да бъде превърнат в истински филм?!?

Ако не вярваш, копирам писмото на Алексо Петров, режисьорът на филма “Баклава”

Здравейте,

Lost Vulgarros обединява режисьори и сценаристи в ново предизвикателство –
КОНКУРС ЗА КЪС ФИЛМОВ СЦЕНАРИЙ на тема “Gara Bulgara : двама непознати мечтаят заедно”

Конкурсът е първа част от проект за ново българско кино.
Най-добрите от сценариите ще участват в сборен игрален филм от късометражни филми,
обединени под заглавието “GARA BULGARA” .
Повече подробности може да откриете в блога на проекта - http://gara-bulgara.blogspot.com

Ще се радвам ако ни помогнете да разпространим новината за конкурса. Благодаря!

Алексо Петров
филмов режисьор и продуцент

Vans за успеха

Филолог съм и се занимавам с лингвистика. Един от учените, които най-много са ме впечатлявали досега, се казва Уилям Лабов, американец е, работи в университета в Пенсилвания. Той казва следното за успеха:

“Какво е успех?” Това е един от въпросите, които задавах на хората на първите лингвистични интервюта, които провеждах. Един мъж ми отговори, че успехът - това е да разбереш какво всъщност искаш да правиш и след това да намериш някой да ти плаща за това.

Друг мъж ми каза, че успехът е да умееш да намираш някаква полза за себе си във всичко, което ти се случва.

И двете обяснения ми харесват, но аз обикновено гледам на нещата по трети начин: Ако на 70-годишна възраст погледнеш назад към миналото си с усещането, че не си си губил времето напразно, значи си живял с успех.”

EU класификация на квалификации

 Когато учиш или работиш … къде се намираш по тази скала? Мислиш ли, че размерът на възнаграждението по някакъв начин съответства на степента на квалификация? Ако си ученик или студент, т.е. работата ти е да учиш, помисли какво е значението на степента на уменията ти да учиш

Надявам се да ме извините за печатните грешки. Текстът не е редактиран, но имам ужасно много още за превод. Просто нямах търпение да го пусна тук

 

Квалификациите от степен 1 включват основни общи знания и умения и способността да се изпълняват прости задачи под пряко ръководство в структурирана среда. Развиването на умения за учене изисква структурирана подкрепа. Тези квалификации не са специфични за определена професия и към тях често се стремят лица без квалификация.

основни общи знания

основни умения за изпълнение на прости задачи

учене или работа под пряко ръководство в структурирана среда

 

Квалификациите от степен 2 включват ограничен обем от знания, умения и по-широки компетентности, които са основно неабстрактни и  общи. Уменията се прилагат под ръководтство в контролирана среда. Учещите имат ограничена отговорност за обучението си.  Някои от тези квалификации са специфични за определена професия, но повечето включват обща подготовка за работа и учене.

основни фактологични знания в определена учебна или работна област.

основни когнитивни и практически умения за използване на релевантна информация за изпълнение на задачи и за решаване на рутинни проблеми с използване на прости правила и инструменти.

работа или учене под ръководство с известна степен на автономия

 

Квалификациите от степен 3 включват широки общи знания и специфични за определена област практически и основни теоретични знания. Те включват също и способността да се изпълняват задачи като се следват указания. Учещите поемат отговорност за обучението си и имат ограничен практически опит в конкретен аспект на работата или обучението.

познаване на факти, принципи, процеси и общи понятия в областта на работата или обучението

набор от когнитивни и практически умения, необходими за изпълнението на задачи и разрешаването на проблеми чрез подбор и прилагане на основни методи, инструменти, материали и информация

поемане на отговорност за изпълнението на задачи в работата или учебния процес, адаптиране на поведението към обстоятелствата и разрешаване на проблеми

 

Квалификациите от степен 4 включват значителни специфични за областта практически и теоретични знания и умения. Те включват още и способността да се прилагат специализирани знания, умени и компетентности и да се решават проблеми самостоятелно, както и да се ръководят други хора. Учещите ръководят сами учебния процес и имат практически опит с работа или учене в обичайни и извънредни ситуации

фактологични и теоретични знания за широк контекст от областта на работата или обучението

набор от когнитивни и практически умения, необходими за генерирането на решения на специфични проблеми в областта на работата или обучението

ръководят собствената си работа или обучение в контекст, който обикновено е предвидим, но подлежи на промени; ръководят рутинната работа на други; поемат известна отговорност за оценяването и подобряването на работните или учебните дейности

 

Квалификациите от степен 5 включват широки теоретични и практически умения, включително знания в конкретна учебна или професионална област. Те включват също способността да се прилагат знания и умения в разработването на стратегически решения на ясно дефинирани абстрактни и конкретни проблеми. Уменията за учене осигуряват основа за самостоятелно учене. Тези квалификации се базират на оперативно сътрудничество в работния и учебния процес, включващо управление на хора и проекти.

значителен обем от специализирани фактологични и теоретични познания в областта на работата или обучението и осъзнаване на границите на тези познания

значителен обем от когнитивни и практически умения, необходими за разработването на творчески решения на абстрактни проблеми

управление и ръководство работни или учебни дейности, в които настъпват непредсказуеми промени; оценяване и подобряване на работата - своята и на други

 

Квалификациите от степен 6 включват подробни теоретични и практически знания, умения и компетентности, свързани с работата или учебната област, някои от които са от най-съществено значение за областта. Тези квалификации включват и прилагането на знания в разработването и подкрепара на аргументи, в разрешаване на проблеми и изграждане на преценки, които вземат предвид социални и етични въпроси. Квалификациите от тази степен включват професионален подход към работа в сложна среда.

задълбочени знания в определена работна или учебна област, включващи критично разбиране на теории и принципи

задълбочени умения, демонстриращи майсторство и иновативност, необходими за разрешаването на сложни и непредсказуеми проблеми в специализирана работна или учебна област

управление на сложни технически или професионални дейности или проекти, поемане на отговорност за вземането на решения в непредсказуема учебна или работна среда, поемане на отговорност за управлението на професионалното развитие на отделни лица и групи

 

Квалификациите от степен 7 включват самостоятелно ръководен процес на теоретично и практическо учене, част от което включва усвояване на знания от изключителна важност за областта и осигурява основата за оригинално разработване и прилагане на идеи, често в изследователски контекст. Тези квалификации включват и способността да се интегрират знания и да се формулират преценки като се вземат предвид социални и етични въпроси и отговорности; те са резултат от опит в управлението на промени в сложна среда.

високо специализирано знание, част от което включва знания от изключителна важност в съответната учебна или работна област и служи за основа на оригинално мислене, критичен подход към знанията в определена област и на границата между различни области

специализирани умения за решаване на проблеми, необходими за провеждането на изследвания и процедури и интегрирането на знания от различни области

управление и трансформиране на работен и учебен контекст, който се отличава със сложност и непредсказуемост и изисква нови стратегически подходи; поемане на отговорност за допринасянето към професионалното знание и практика и/или оценка на стратегическото представяне на екипи

 

Квалификациите от степен 8 включват систематично майсторско владеене на  високо специализирана област от знанието и способност за критически анализ, оценка и синтез на нови и сложни идеи. Те включват и способността да се замислят, разработват, прилагат и адаптират значителни изследователски процеси. Квалификациите включват също и лидерски опит в разработването на нови и творчески подходи които надхвърлят и предефинират съществуващото знание или професионална практика.

най-висока степен на задълбоченост и актуалност на знанията в съответната работна или учебна област, както и на границата между различни области

най-висока степен на задълбоченост и специализация на уменията и техниките, която включва синтез и оценка, необходими за решаването на проблеми от критична важност в изследванията и иновациите и за разширяване и предефиниране на съществуващото знание и професионална практика

значителен авторитет, иновативност, самостоятелност, научна и професионална почтеност и неизменна отдаденост на развиването на нови идеи или процеси от най-значителна важност за работната или учебната област, включително изследователска дейност.

скъсай пъпната връв

Срещнах ролевият си модел рано. Минах през една бразда здравец и го видях да си храни котката. Щяхме да учим третият език пет години. Първият урок бе сравнение между Руска, Китайска и Френска революция.
Летвата бе сложена високо.

Знаех че няма да е само наизустяване на думички и повтаряне на вече прочетеното, както първите десет години от българското ми образование.

Появи се нуждата от самостоятелно мислене.
Претегляне на алтернативи.
Правене на избор.
Пет години по-късно, един колеж, един университет и безброй малки служби в големи инвестиционни компании, напуснах страната.
Затворих вратата зад мен плътно, завинаги.

Не спрях да уча..всъщност и до днес не знам как да сложа край. Езиците вече са четири, академичната титла е близо.

Успехът се измерва с хората-шансове. След време започнахме да се разпознаваме из книжарници и библиотеки, из форуми и дискусионни клубове. Обяснението е - толерантността ми към различно мислещия.

Препятствието по пътя ми бе да забравя България. Не тази, която харесвах - новата. С мръсотията по улиците и в главите. Обречената на безвремие и безлидерство. С всеки ден, връзките ми отслабват и бледнеят. Проблем с идентичността нямам, но единствения начин да си я запазя е да не се прибирам с петилетки.

За жалост, близки и приятели още мизерстват, заливани с всякаква парцалистика, социалистически недомислия в икономиката и евро пренебрежение към страната с президент - доносник.

Деца,
скъсайте пъпната връв рано и намерето онова, което истински ви интересува. Познавайте го отблизо, страхувайте се от силата му, живейте рисковано и не се обвързвайте с нищо конкретно..най-малко с обещания, които ви правят безхарактерни, упоени, самодоволни индивиди.

Бъдете герои за някого заради това, че се държите като себе си.

Как да правиш това, което искаш

Как да откриеш какво искаш да работиш и как да направиш така, че да успееш да го правиш. Чудесни съвети тук.

толкова ли е страшно да не знаеш какво искаш?

Ако не знаеш какво искаш да учиш и работиш, ако се страхуваш, че може рано да се обвържеш с  нещо, което след време да не ти харесва, ето един мой постинг в друг блог - ако ти се чете на английски

Изненадай ме следващото лято

Да, да, когато кажа, че успехът означава да правиш каквото искаш и да ти плащат за това, ми казват, че звуча като реклама – красиво, ама не е истина. А каква е истината? Да работиш нещо, което мразиш и да изкарваш много пари? В този текст се опитах да ти обясня, че не е истина.

Все пак някои се хващат ( както става с рекламите) и започват да търсят това, което ги интересува. Правят го по няколко класически начина.

Първият е да решат кой предмет в училище им харесва, след което проверяват за кои специалности могат да кандидатстват с този предмет. Първата класическа грешка.

Учникът Х се справя лесно с биологията и решава, че е подходящо да кандидатства медицина. Подготвя се за изпити по химия и биология и взема изпитите с високи оценки. После се справя с лекота с изпитите в медицинския институт, защото е добър в някои науки, а и са му интересни. Означава ли това, че е подходящ за лекар? Означава ли, че обича да работи с хора, че е готов със състрадание и търпение да изслушва оплакванията на ВСЯКАКВИ хора – възпитани и невъзпитани, спокойни и нервни, ядосани на живота си или неспособни да обяснят как се чувстват, готови да му кажат “къзъм” или “джанъм”, вместо почетното “Доктор Х”, такива, които в страданието си са готови да го обвинят за всички неуредици на здравната каса. Готов ли е Х да зареже партито за да отиде при пациент, който има нужда от него (или си въобразява, че има нужда) в полунощ? По време на следването си, бъдещият доктор, може да открие, че просто го е гнус от доста неща, а по време на стажа да се изненада от факта, че доста хора нямат навика да се къпят всеки ден. Хм, ето какво очаква Х, който е инвестирал години за да стане лекар и сега смята, че е глупаво да се отказва, защото е на 24 и няма време да започне ново следване, а и родителите му ще бъдат разочаровани.

А можеше да бъде иначе. Х можеше да помисли какво друго може да направи с любовта си към биологията. Можеше да се окаже, че му е по-приятно да работи с животни, които не обясняват как точно се чувстват, но и не псуват доктора и не мрънкат за проблемите на здравната каса.

Можеше да се окаже, че изобщо не иска да лекува, а да работи в лаборатория и да клонира мишки. А можеше да се окаже, че иска да изследва поведението на маймуните в естествената им среда, а някой ден да стане звезда в Animal Planet. Можеше да се окаже, че всъщност обича биологията, защото е имал прекрасни учители и просто не е можел да осъзнае, че иска да бъде като тях – да преподава. А може би обича биологията, защото в детството си е прекарвал доста време с баба и дядо на село и обича земеделската работа. Точно сега е моментът, в който от органично земеделие може да се печели доста. А може би Х е обичал повече животните на баба и дядо, или е мечтал да има куче, а родителите му са били против. Точно сега може да сбъдне мечтата си като започне да развъжда любимата си порода – чудесен бизнес! Ами ако Х освен това ужасно харесва да играе с LEGO, както и филмите на Лукас и Спилбърг и … биологията е отправна точка и вдъхновение за доста инженери, които създават умните машинки, наречени роботи. Х може да обича биологията заради книгите за животни, да се е смял гръмогласно на описанието на Джералд Даръл на любовния танц на костенуркте или да е съзерцавал вълшебните картинки в детската енциклопедия, което го е карало да си казва “Ако аз бях написал учебника по биология, нямаше да е толкова тъп!”. Мдааааа, Х може да се захване с писане да учебници, енциклопедии, да създава интерактивни чудеса, които да забавляват учениците и да им помагат да учат с кеф. Х може да иска да защитава околната среда. Х може да се запали да изследва връзката между мозъка и емоциите, да разбере дали има нещо като безсмъртна душа, която се преражда, дали се влюбваме само заради химични реакции … понеже винаги си е падал и по психологията, а и по източните философии. Всъщност това може да го накара един ден да се занимава с политика, защото иска да защитава каузи – за или против аборта / евтаназията / клонирането … Нищо чудно да преподава етика на научните изследвания в някой университет някой ден. Някой ден … Х може да стане герой, който е спасил човечеството от екологична катастрофа … или от нелечима досега болест, при това без да му се налага да се сблъсква с уханието на пациенти, които не обичат да се къпят.

Може би ти звучи като празно фантазьорство, но … ако “реалистично” забодеш нос в учебника по биология, а после не погледнеш по-далече от носовете на съучениците ти, които смятат, че с изпит по биология и университетска диплома могат да работят само 5-6 неща и се молят да имат късмет “да се уредят някъде” като завършат, чака те скучно, безпарично и безславно бъдеще.

А сега какво? Ами търси вдъхновението – във всичко около теб, в “несериозните” неща вместо в учебника, както и възможностите – чети за различните кариери в Интернет (напиши “biology career” в GOOGLE) и ще видиш доста повече идеи от тези, за които се сетих в изминалите 5 минути, чети Business Week (излиза на български всяка седмица) или Капитал ( можеш да хвърляш по едно око в www.capital.bg – online абонаментът за ученици е символичен, а в някои дни от седмицата можеш да четеш безплатно последния брой), и разбира се, Discovery Channel …