Да постигнеш детските си мечти

Carnegie Mellon Professor Randy Pausch (Oct. 23, 1960 – July 25, 2008) gave his last lecture at the university Sept. 18, 2007, before a packed McConomy Auditorium. In his moving presentation, “Really Achieving Your Childhood Dreams,” Pausch talked about his lessons learned and gave advice to students on how to achieve their own career and personal goals. For more, visit www.cmu.edu/randyslecture.

Книгата на вече покойния Ранди Пауш е преведена на български език. Написана е по презентацията, която може да се гледа на видеото – последната лекция на професора от Карнеги Мелън, в която говори за уроците, които е научил през живота си.

Нещо сме в криза

Някой иска ли да разкаже историята на успеха си? Или на успеха на някой свой приятел или познат? Нека не оставяме децата с впечатлението, че тук успяват само корумпирани политици и чиновници, както и престъпници на едро.

книгата, която бих могла да напиша

(българската корица изглежда точно така, но не можах да я открия)

се казва Alles, außer gewöhnlich и е преведена на български като Всякакви, но не!стандартни. Написали са я Anja Forster и Peter Kreuz. Класациите на Financial Times, Handelsblatt, Mahaver Magazin и Amazon са я обявили за икономически бестселър за 2007, книгата им Different Thinking пък е икономически бестеслър за 2005. Брех!

Не съм вярвала, че ще си купя книга за бизнес, написана от немци, понеже никога не съм смятала, че разбират от бизнес, а това чувство се беше обострило у мен, след като преди няколко години попаднах на лекция, изнесена от господин, който четеше само немски книги за бизнес. Тогава разбрах със сигурност, не само че съм добър говорител и пред непозната публика, но и че мога да кажа доста по-смислени неща от някои уважавани (?) университетски преподаватели.

В никакъв случай, обаче, не искам да кажа, че се чувствам по-велика от Аня и Петер. Макар че не научих нищо ново от книгата им (освен че някои кивита са патентовани и че бегините са средновековни религиозни неманастирски женски общности, за които ще пиша по-нататък), се почувствах страхотно и бих я препоръчала за изучаване във всички училища.

Написана е леко и непретенциозно, почти като елегантната и любима Funky Business и бих я препоръчала на повечето българи преди FB, защото е писана от хора израснали в култура подобна на нашата – тревожна, цинична, самодоволна, песимистична, мързелива, задръстена, разглезена …

С тази книга трябва да бъдат бити по главите всички, които продължават да настояват, че някой трябва да се погрижи за тях и не осъзнават, че милиард китайци могат да вършат по-добре мижавата им работа за по-малко пари, че отдавна трябваше да са научили английски, че могат да отнесат простотията си като защитна капсула дори в Харвард, но дори диплома от Харвард не може да им даде магическа защита срещу променящата се реалност, защото никой на никого не може да гарантира защита.

Единственото, което някой може дати даде е да ти помогне да се научиш да плуваш сам, но за съжаление, повечето от нас мечтаят да се возят на Титаник.

Такива книги може да не ми казват нищи ново, но е хубаво да ги чета от време на време, когато усетя, че ми потъват гемиите в лепкавата среда. Смятам да препрочета маркираното и да поставя книгата в задължителния за сина ми списък от утре.

образование vs. обучение

Това, което наричаме образование, Марк Твен дели на schooling (днес по-често наричано training и обучение) и education (образование). Обучението (schooling / training) те подготвя за служител във вече съществуващ и утвърден тип организации, където да практикуваш вече съществуваща и утвърдена професия, да изпълняваш нечий замисъл. Баш-образованието (education) те подготвя да създаваш от нищото и да утвърждаваш – сам или в сътрудничество с равнопоставени.

Съществуващите и утвърдени организации, обаче, не са вкаменени и неизменни. Те (най-вече стопанските) непрекъснато говорят за промени и ги практикуват – в противен случай не бихме виждали в книжарниците толкова много книги на “Класика и Стил” и “Harvard Business School”, чиито заглавия да съдържат думите “промяна” и “иновация”.

Това означава, че в тези организации работят хора, за които не можем да кажем, че практикуват само съществуващи професии. Там има такива, които замислят и управляват промените или поне улавят промените извън организацията и я хармонизират с тях.

Ако организацията е малка и не многоетажно-йерархична, промените се случват бързо и не само засягат всички служители, но често самите служители са активни участници в осъществяването й, а дори и инициирането й.

Ако организацията е голяма и многоетажно йерархична, промените по-често започват отгоре, а от служителите, които не участвят в замислянето на промяната се изисква да се приспособят към нея.

Ако работиш сам, се налага сам да усещаш тенденциите и да инициираш и осъществяваш промените.

Ето още един мой текст, който би било добре да прочетеш във връзка с темата.

Философският въпрос ЗАЩО организациите се променят, а оттам прагматичният вътпрос какво се случва с тези, които не го правят, ще оставим за друг път. Сега само обобощавам, че непрекъснатата промяна е факт и ще се върна на нашата тема: образованието.

Очевидно е, че щом почти всички участници в организации или работещи сами не остават незасегнати от промените, то на тях са им нужни знания и (най-вече) умения, свързани с управлението на промените – всички трябва да умеят да се приспособяват, а на някои ще им е нужно да могат да творят.

Проблемът, обаче, идва с обучението (schooling, training). Този образователен подход превръща обучаваните в продукти, които в определен момент са нужни на организациите – или както някои казват “винтчета и гайки в голямата машина”.

Институциите, които предлагат обучение, би следвало да са в крак с промените, че дори и да ги изпреварват, за да подготвят навреме нужните на организациите кадри (ЕС обяви това за приоритет). В действителност, обаче, повечето от тях се променят твърде бавно, и година след година изкарват на пазара демодирани продукти.

Въпросът е дали тези продукти подлежат на промяна. Голяма част от тях не подлежат, защото не искат. Те са избрали обучението с цел след завършването му да не им се налага да учат повече. Начинът по който повечето обучителни институции се позиционират, често подхранва илюзиите за стабилност, неизменност и сигурност – един вид обещание, че ще вземеш занаят и оттам нататък няма да си губиш времето с учене, а ще правиш пари.

Ироничното е че ако светът се променя, а ти не, просто си оставаш като закъсала кола на магистралата, а с всеки изминат ден покрай теб профучават все по-нови модели.

Докато описвах обучението, у читателите вероятно се създаде впечатлението, че описвам някой техникум (професионална гимназия). Всъшност по този начин бих могла да опиша повечето университети. Някои от тях са се окопали добре зад престижните си имена, които още повече засилват илюзията за стабилност. В същото време много от тях се позиционират като предлагащи модерно обучение, което ще постави обучаваните на гребена на вълната. Ще ги постави – дръжки! Вълната се разбива и идва нова, тогава каква е ползата от това да те поставят на който и да е гребен?

Не е ли по-добре да се научиш сам да се прехвърляш от вълна на вълна, че дори и да създаваш вълни? Но как да го направиш и кой да ти помогне? Струва ли си да учиш в университет за тази цел?

Защо да не си струва? Освен че някои професии няма как да бъдат практикувани без университетска диплома (хирург, архитект), университетът (не всеки) може да ти предостави скъпи материални ресурси като лаборатории, които не можеш да си позволиш да притежаваш у дома като Декстър. Освен това, университетът събира на едно място хора, които наистина искат да учат и имат време да го правят. Така че университетът все още си струва. И все пак, от изброените дотук, единственият уникален прерогатив на университета остава издаването на дипломи, а много хора днес се справят чудесно и без тях.

Тогава защо да не превърнем университета в седалище на акредитираща институция, която да проверява знания и умения и да издава сертификати, щом светът продължава да се нуждае от тях? Защото университетът може да бъде много повече от това, защото той е създаден да бъде друго. Хартийките са по-късно развитие. Не знам кога точно са придобили важност, но за някои от най-образованите хора, те никога не са имали значение. Не знам дали Сократ и имал диплома, дали някой се е интересувал от “кетапа”, който Константин Кирил Философ е получил от Магнаурската школа. Дали Александър Македонски е държал SAT, за да покаже, че домашният му учител Аристотел е свършил някаква работа?

Университетът може да се върне към изначалната си философия – да помага на възпитаниците си да израстват като влюбени в знанието и умеещи да учат. Тъй като никой не може да предвиди какво ще е нужно да се знае след 20 години, няма и как да го преподаде, така че не е нужно да се преструва че може.

Разбира се, университетът не следва да се откаже от преподаване на откритото до този момент, но важното е да не го преподава като неизменни истини, а да кани възпитаниците си на дебат с признатите авторитети. Това предполага четене и дискутиране на трудовете им, а не зазубряне на професорските интерпретации. Професорите следва да бъдат равнопоставени на студентите интерпретатори.

Когато от професорите се свлече тежестта на преподаването на догми, те ще се почувстват свободни да творят. Точно така ще се чувстват и студентите, когато се избавят от задължениет да зубрят свещените книги.

Ето как отдавна покойните учени, действащите професори и студентите ще седнат заедно на кръглата маса.

След няколко години, след като хвърлят във въздуха шапките и стиснат под мишница дипломите, студентите ще се разпръснат по света, смирени, че не знаят всичко, вдъхновени, че ги очаква откривателско приключение, и уверени, че ще откриват сами части от неоткритото, че ще създават още несъществуващи неща, че по света има още много подобни на тях, с които могат да работят заедно.

А нуждата от обучителни (training, schooling) програми няма да отпадне, но те ще бъдат поставени на подобаващото им място – като нещо допълнително, което ни е нужно от време на време, когато се оказва, че за момента е по-ефективно от самообучението. Университетът ще продължи да предлага и такива програми, но те не следва да изместват основната му функция – да създава универсални творци.

P. S. Друг път ще пиша за това как да се образоваме без да следваме за диплома в университет и за какво друго освен за изкарване на пари ни подготвя университетът.

ако искаш да станеш журналист

Енея иска да стане журналист и да изкарва пари от писане за списания. Засега, обаче, списанията които харесва отказват да я вземат, под предлог че й липсва опит. Какво би могла да направи?

Ако бях Енея, щях да работя в няколко насоки:

1. Да изучавам света.
2. Да усъвършенствам уменията си за писане
3. Да градя личната си марка.
4. Да създавам и развивам собствена медия

Тъй като не съм Енея, не мога да преценя доколко следването на журналистика в СУ помага, така че ще се радвам за мнения по въпроса.

На този етап, ако бях Енея, не бих кандидатствала за работа в списание поради две причини:

не мога да предложа на медиите повече от мерак за работа (съдейки по блога на Енея, в който на пръв и на втори поглед не намирам нищо, което да ми покаже, че тя има широки или специални интереси отвъд собствената си личност; относно начина й на писане – Дневниците на Бриджет Джоунс, колонката на Кари Брадшоу и книжлетата на Амели Нотомб са увлекателно написани, но блогът на Енея ме кара да се прозявам, дори когато се абстрахирам от съдържанието. За да не бъда несправедлива, Googlе-нах Енея, както бих направила aко бях работодател, и открих статиите й в секцията “Култура” на MyKinda. Оттам разбирам, че се интересува от изкуство и култура и ако се постарае, пише по-фокусирано, но ако в качеството си на редактор на Капитал Light трябваше да избирам между Енея и Янко Терзиев, щях да предпочeта да продължа да ползвам услугите на втория. Ако бях редактор в NG, щях да очаквам в блога й да открия релевантни категории)

не си струва да губя време като щатен журналист (докато съм заета с писане и проучване на неща, които може да не ме интересуват, няма да ми остава време да проучвам начина по който действа медията и да градя приятелски взаимоотношения; бих предпочела да се мотая там и да наблюдавам и говоря с хората, което бих могла да постигна лесно ако си предложа услугите като момиче за всичко и сипвам в кафетата серума на истината; последното ми изглежда по-добра идея от платен стаж на този етап, но е въпрос на проучвания, така че дайте мнения)

Връщам се към нещата, които бих правила:

Бих изучавала света

Ако искаш да те четат, трябва да имаш нещо за казване. Важно е по-голямата част от нещата да не се фокусира върху собствената ти личност. Дори Карбовски беше досадил на публиката, когато започна да пълни Егоист с горчивия си опит с жените. Разбира се, можеш да използваш собствените си преживявания като илюстрация на прозренията които искаш да споделиш, но това предполага не само житейски опит, а и саморефлексия. Ако просто разказваш истории, трябва да се увериш, че са такива, в които читателите могат да открият себе си и да научат повече за човешката природа, т.е. да извлекат някаква полза. Можеш да кажеш че не е задължително и че целта ти е да забавляваш само. Не мисля, че липсата на смисъл може да бъде забавна, но ако смяташ да забавляваш по този начин, уменията ти за писане трябва да са великолепни, но това е следващата тема.

Бих изучавала света, защото писанията ми представляват за читателя прозорчета към света. Ако всеки ден не опознавам по малка част от него, какво бих могла да предложа? Можеш да кажеш “Новини”, но ако стремежът ти е простото съобщаване на актуални събития, не си струва да си губиш времето да следваш журналистика. В местните вестничета вземат репортери, които току що са завършили гимназия и имат крака да тичат да отразяват събития.

Журналистите, чиито имена знаем, предлагат много повече от просто съобщаване на новини. Те ни показват неща, които други не се сещат да ни покажат и го правят така че да разберем смисъла. Ето защо ние, техните читатели / зрители, се отличаваме от децата, които просто зяпат новините по телевизията докато вечерят. Както казва Карбовски, борят се да направят света малко по-ясен.

Разбира се, преди това трябва да са го изяснили донякъде за себе си. Как? Ето как го правя аз: наблюдавам света директно и после осмислям наблюдаваното, реакциите на хората, собствените си реакции; наблюдавам света през книги, статии, филми, репортажи, блогове и после осмислям наблюдаваното, реакциите на хората, собствените си реакции. Докато мисля, обикновено пиша, защото това ми помага да се съсредоточа. Част от нещата отиват в блоговете ми, други остават в тетрадки.

Правя това всеки ден от няколко години и забелязвам, че напредвам всеки ден. Колкото повече наблюдавам и осмислям, толкова повече прозирам в моделите, а високата журналистика не предлага злободневна шарения, а дълбоките модели зад / под нея. Хората са жадни за смисъл, дори когато се забавляват, дори ако не осъзнават. Останалото е запек и диария.

За да изучаваш света е нужно неизчерпаемо любопитство и ежедневно надрастване на собствените предразсъдъци.

Бих усъвършенствала уменията си за писане

С писане – дневник, блог, форум, писма – каквото ми падне. Да, отнема време, но ако искаш да ставаш журналист, вярваш че си струва, нали?

С четене – човек започва да попива начини на изразяване от раждането си. Ако иска да е добър писател, трябва да чете добри писатели.

Бих градила собствената си търговска марка

Когато влезеш в супермаркет, естествено се насочваш към познатите марки. Повечето хора залагат на сигурното, на гарантираното качество. Ето ащо освен любима паста за зъби, имат и любимо списание, а в любимото списание (освен ако не е от евтините) имат любими автори.

Ако си любим автор в една медия, ще те канят да работиш и за други медии. Няма да ти се налага да си търсиш работа. Ще си позволяваш да отказваш работа. Това се отнася за всички професии, а за изграждането на марка можеш да научиш от хубави книги за брендинг. Сред любимите ми автори са Ал Рийс и Джак Траут, чиито книги се превеждат и на български. Ето малко връзки: тук, тук и тук.

Ако все още се чудиш коя е медията, в която ще изгрее звездата ти, да ти кажа – в твоята собствена – в блога ти или каквото друго създадеш. Можеш да си отвориш дори телевизия в YouTube. Вземи за пример Zipster, един фъфлещ дядо, който се радва на растяща фенска маса. Но това е следващата тема:

Бих създавала и развивала собствена медия / медии

Вече имаш блог. Развивай го. Помисли не само за качеството на материалите (което остава на първо място, разбира се), но и за цялостното качество на медията – дали е удобна, полезна и т.н.

Разглеждай други блогове, експериментирай, искай обратна връзка от аудиторията. Разполагаш с безплатна лаборатория, в която си сама господар като Декстър. Това не може да ти предложи и най-великото списание.

Души за нови Интернет инструменти за изразяване, научи повече за това как да привлечеш нови читатели (SEO и пр.).

Чети полезни съвети, гледай онлайн лекции. Търси ментори – хора с опит и желание да споделят нещичко. Всеки познат блогър може да отговори на въпроси. Когато имаш по-сериозни търсения, обърни се към професионалисти. Някои имат публични адреси за връзка и биха се зарадвали да получат добър казус за размисъл, особено ако и преподават, като Карбовски, да речем.

С този текст изпълнявам донякъде желанието на едно момиченце, което искаше да пиша за това как се става журналист. Пусни желанието си в кладенеца и гласувай за мен. А на Енея пожелай успех и помогни с коментари по темата.

историята на Поли

Когато аз бях ученичка и после студентка се водех по т.нар. “мода”. В моя град, а предполагам и навсякъде имаше модерни и престижни училища (специалности в Университета). Ако не си в “математическата” или “езиковата”, значи не си достаъчно умен или амбициозен. Аз бях в езиковата гимназия. Хората гледаха на нас различно – ние бяхме бунтарите, бяхме по-умните и по-различните, бяхме над тях. И ние го усещахме. Това ни ласкаеше. А всъщност това чувство е измамно и е глупаво да се подвеждаш по него.

Тогава, обаче, аз създадох чувството у себе си, че не е хубаво да бъдеш с масата, че е по-готино да си извън масата. Логично е – забелязваш се повече и не се губиш. Това ми чувство се подхранваше и от друго – бях една от малкото, които още по онова време работех и вадех пари. Вярно не бяха много, но това не беше важно. А работата ми беше прекрасна – инструктор в единствената аеробик зала. Предствяте ли си ме мен – 17-18-годишна – как показвам, обяснявам и правя сериозни и респектиращи хора щастливи. И те ми благодаряха, говореха с мен като с равна и дори искаха съвета ми. Това не просто ме радваше, аз бях ВАЖНА.

Тогава пропуснах да разбера, че това трябва да бъде моята бъдеща професия. Вместо това се подведох по модата и записах да уча икономика. Нямах проблем с кандидадстването. Нямах проблем и със завършването. Не че не ми се отдаваше, но както беше споменато, при изискванията както в училище, така и в университета, колко му е да изкараш каквото и да е образование у нас. Тръгнах си от университета разочарована. Не се чувствах подготвена да работя професията, която пишеше в дипломата ми. И не бях. Започнах да работя неща, които съвсем не бяха специалността ми, но покриваха представата за жена икономист без стаж. Работих на няколко места и разбрах, че работата в офис не е за мен. Не знам дали е посредственост или не. Просто изискванията не са много по-големи от тези в училище или в университета. Без усилия, без да ти е интерсно, без никакво предизвикателство. Работа, колкото да се издържаш. А защо още не си се омъжила? Как така? И какво ще правиш? С кое? С живота си?
Напуснах, преместих се в друг град и започнах наново. Бях на 28 години.

Запознах се с човека, с когото днес имаме дъщеря на година и половина. Не знам дали има по-задружно семейство от нас. След известно лутане и с подкрепата на бъдещия си съпруг започнах да работя това, което ми доставя удоволстие и което обичам – спорт. Явно и ми се отдава – утвърдих се като добър инструктор там, където конкуренцията е най-силна, в едни от най-големите центрове в България.

Междувременно по средата на бременността си се преместихме в друг град. И пак започнахме почти наново. И какво от това – за момента това беше добро решение.

След раждането на малката Ева, аз отново работя по няколко часа на ден. Грижа се за малкото си съкровище, уча се да бъда майка. Пиша блог на спортна тематика. И съм щастлива.

Да, не съм икономист, юрист или каквото там беше модерно по мое време. Но не съм и празноглавата спортистка (нали знаете клишето – всяка мозъчна клетка да превърнем в мускулна). Аз съм щастлива жена, която не съжалява за живота си, защото той я е научил да има смелостта бъде каквато иска да бъде.

За мен това е успех. За всеки тази дума има различни измерения и рамки. Затова не знам дали някой друг, страничен човек ще ме оцени като успяла или не. Това няма никакво значение за мен.

Интервю с Поли 

натискът да бъдеш посредствен

Той не идва само от страха от самотата, който те кара да се обличаш, държиш и говориш като всички останали. Изворът му е още по-дълбок: споделеното от мнозинството убеждение, че да си посредствен е нормално, че всичко открояващо се от посредствеността е патология или гениалност, а второто неизменно е свързвано с първото.

Тъй като не съм посещавала ясли и детска градина, а само забавачка, където ме оставяха да правя каквото си искам, усетих натиска чак на 6, когато тръгнах на училище – някой и друг месец след съучениците ми, които бяха на 7. Още от първия ден, след като момичетата заподозряха, че не се вписвам в стадото (може би съм се опитала да оправдая появяването си с обяснението, че мога да чета), така че бях подложена на тест – да прочета текст от буквара. След като се справих, дадоха ми да прочета единствения “ръкописен” текст от буквара. Справих се и с него.

Никога не ми простиха – не беше позволено да играя с тях. Отидох да играя с момчетата – там се вписвах, понеже си интересувах от изследване на тъмни тунели с боклуци, тичане по двора и пр. Когато започнахме прогимназията, някои момичета откровено ме мразеха, особено след като на първото лабораторно по физика имах 6, а повечето отличнички 2. Бях единствената, която се сети, че трябва да манипулира резултатите от измерванията, за да стигне до изводите, до които се очакваше да стигнем. Една от амбициозните майки предупреди моята, че някой ден ще си има сериозни неприятности с мен, понеже съм “много особена”.

За мое щастие, освен че имах за приятели момчетата, както и момичетата, които не бяха амбициозни за високи оценки, учителите ми се радваха, затова и нямах важна причина да се стремя да бъда посредствена в училище. Това, обаче, беше за нещастие на моите съученици, понеже да се справяш с лекота в училище се смяташе за изключение от свещеното правило на посредствеността. Никой учител не се сети да ме попита как уча и да ме насърчи да споделя с другите деца.

За мое щастие, родителите ми изобщо не държаха да съм като всички останали. Майка ми, която не е била блестяща ученичка, подозираше, че учителите просто ме харесват и затова ми пишат шестици, но успях да й покажа, че не бива да се меси в подготовката ми за училище след 2-3 катастрофални опита да ми покаже, че не уча като хората и нищо не знам, след като не “пея” урока дума по дума. Може би вярата й в гените и гениалността на баща ми си каза думата. Освен това, майка ми беше причината да изглеждам различно и да не ми пука от това. После, когато отклоненията във външния ми вид станаха драстични и за нейния вкус, вече беше твърде късно.

Когато в 9 клас се отказах от телевизията в полза на книгите, си спечелих ненавистта и на майка ми, която беше убедена, че се смятам за нещо повече от нея и се правя на интересна. Твърде късно, бейби, вече бях станала достатъчно закоравял индивидуалист, за да преглътна някак дори и страха на момчетата от мен. Може би и до ден днешен подозират зад “прекомерната” ми откритост нещо още по-коварно от средностатистическата женска пресметливост.

Когато си под натиска за посредственост се опитваш да не биеш на очи, за да не плашиш хората. Ти си нещо като дръвче, което расте във водата. Можеш да се адаптираш така, че по-скоро да се разклоняваш, отколкото да растеш нагоре, и да оставаш по-дълго време незабелязан. Понякога, обаче, се случва нивото на водата да започне да намалява, и когато езерото стане твърде плитко, ти просто стърчиш.

Страхувам се, че днес в тази страна нивото на посредствеността е станало твърде ниско, което означава, че очакванията за нормалност са твърде ниски.

Не се страхувам за себе си – вече съм почти на 37 и съм свикнала да стърча. Не се страхувам за Стоян – учителите му може да го смятат за прекалено странен, и за разлика от моите, по-скоро да се плашат, откокото да се радват, но той има моята подкрепа. Страхувам се за повечето растящи деца. Техните родители и учители имат толкова ниски очаквания за тях, че би било по-скоро учудващо да се издигнат до нивото на посредствеността от моите ученически години.

Вярвам, че средностатичстическите човешки възможности са огромни в сравнение с това, до което съм стигнала аз без особени усилия, само със смелостта да правя каквото си искам. Виждам същия потенциал у всеки мой ученик. Снощи, докато гледах “Грозни, мръсни и зли” виждах този потенциал в очите на децата, които прекарваха деня, затворени зад висока телена ограда – потенциала да бъдеш красив, чист и добър.

Повече за златната среда, която скапва децата днес, тук. Можеш да помогнеш, като разкажеш история, с която да позабършеш малко прах от този проект.

Ако текстът те кефи, гласувай за нас – натисни буквичката В – горе, в десния ъгъл.

дойде звездният ти час

Искаш ли да напишеш сценарий, който да бъде превърнат в истински филм?!?

Ако не вярваш, копирам писмото на Алексо Петров, режисьорът на филма “Баклава”

Здравейте,

Lost Vulgarros обединява режисьори и сценаристи в ново предизвикателство –
КОНКУРС ЗА КЪС ФИЛМОВ СЦЕНАРИЙ на тема “Gara Bulgara : двама непознати мечтаят заедно”

Конкурсът е първа част от проект за ново българско кино.
Най-добрите от сценариите ще участват в сборен игрален филм от късометражни филми,
обединени под заглавието “GARA BULGARA” .
Повече подробности може да откриете в блога на проекта – http://gara-bulgara.blogspot.com

Ще се радвам ако ни помогнете да разпространим новината за конкурса. Благодаря!

Алексо Петров
филмов режисьор и продуцент

Vans за успеха

Филолог съм и се занимавам с лингвистика. Един от учените, които най-много са ме впечатлявали досега, се казва Уилям Лабов, американец е, работи в университета в Пенсилвания. Той казва следното за успеха:

“Какво е успех?” Това е един от въпросите, които задавах на хората на първите лингвистични интервюта, които провеждах. Един мъж ми отговори, че успехът – това е да разбереш какво всъщност искаш да правиш и след това да намериш някой да ти плаща за това.

Друг мъж ми каза, че успехът е да умееш да намираш някаква полза за себе си във всичко, което ти се случва.

И двете обяснения ми харесват, но аз обикновено гледам на нещата по трети начин: Ако на 70-годишна възраст погледнеш назад към миналото си с усещането, че не си си губил времето напразно, значи си живял с успех.”

EU класификация на квалификации

 Когато учиш или работиш … къде се намираш по тази скала? Мислиш ли, че размерът на възнаграждението по някакъв начин съответства на степента на квалификация? Ако си ученик или студент, т.е. работата ти е да учиш, помисли какво е значението на степента на уменията ти да учиш

Надявам се да ме извините за печатните грешки. Текстът не е редактиран, но имам ужасно много още за превод. Просто нямах търпение да го пусна тук

 

Квалификациите от степен 1 включват основни общи знания и умения и способността да се изпълняват прости задачи под пряко ръководство в структурирана среда. Развиването на умения за учене изисква структурирана подкрепа. Тези квалификации не са специфични за определена професия и към тях често се стремят лица без квалификация.

основни общи знания

основни умения за изпълнение на прости задачи

учене или работа под пряко ръководство в структурирана среда

 

Квалификациите от степен 2 включват ограничен обем от знания, умения и по-широки компетентности, които са основно неабстрактни и  общи. Уменията се прилагат под ръководтство в контролирана среда. Учещите имат ограничена отговорност за обучението си.  Някои от тези квалификации са специфични за определена професия, но повечето включват обща подготовка за работа и учене.

основни фактологични знания в определена учебна или работна област.

основни когнитивни и практически умения за използване на релевантна информация за изпълнение на задачи и за решаване на рутинни проблеми с използване на прости правила и инструменти.

работа или учене под ръководство с известна степен на автономия

 

Квалификациите от степен 3 включват широки общи знания и специфични за определена област практически и основни теоретични знания. Те включват също и способността да се изпълняват задачи като се следват указания. Учещите поемат отговорност за обучението си и имат ограничен практически опит в конкретен аспект на работата или обучението.

познаване на факти, принципи, процеси и общи понятия в областта на работата или обучението

набор от когнитивни и практически умения, необходими за изпълнението на задачи и разрешаването на проблеми чрез подбор и прилагане на основни методи, инструменти, материали и информация

поемане на отговорност за изпълнението на задачи в работата или учебния процес, адаптиране на поведението към обстоятелствата и разрешаване на проблеми

 

Квалификациите от степен 4 включват значителни специфични за областта практически и теоретични знания и умения. Те включват още и способността да се прилагат специализирани знания, умени и компетентности и да се решават проблеми самостоятелно, както и да се ръководят други хора. Учещите ръководят сами учебния процес и имат практически опит с работа или учене в обичайни и извънредни ситуации

фактологични и теоретични знания за широк контекст от областта на работата или обучението

набор от когнитивни и практически умения, необходими за генерирането на решения на специфични проблеми в областта на работата или обучението

ръководят собствената си работа или обучение в контекст, който обикновено е предвидим, но подлежи на промени; ръководят рутинната работа на други; поемат известна отговорност за оценяването и подобряването на работните или учебните дейности

 

Квалификациите от степен 5 включват широки теоретични и практически умения, включително знания в конкретна учебна или професионална област. Те включват също способността да се прилагат знания и умения в разработването на стратегически решения на ясно дефинирани абстрактни и конкретни проблеми. Уменията за учене осигуряват основа за самостоятелно учене. Тези квалификации се базират на оперативно сътрудничество в работния и учебния процес, включващо управление на хора и проекти.

значителен обем от специализирани фактологични и теоретични познания в областта на работата или обучението и осъзнаване на границите на тези познания

значителен обем от когнитивни и практически умения, необходими за разработването на творчески решения на абстрактни проблеми

управление и ръководство работни или учебни дейности, в които настъпват непредсказуеми промени; оценяване и подобряване на работата – своята и на други

 

Квалификациите от степен 6 включват подробни теоретични и практически знания, умения и компетентности, свързани с работата или учебната област, някои от които са от най-съществено значение за областта. Тези квалификации включват и прилагането на знания в разработването и подкрепара на аргументи, в разрешаване на проблеми и изграждане на преценки, които вземат предвид социални и етични въпроси. Квалификациите от тази степен включват професионален подход към работа в сложна среда.

задълбочени знания в определена работна или учебна област, включващи критично разбиране на теории и принципи

задълбочени умения, демонстриращи майсторство и иновативност, необходими за разрешаването на сложни и непредсказуеми проблеми в специализирана работна или учебна област

управление на сложни технически или професионални дейности или проекти, поемане на отговорност за вземането на решения в непредсказуема учебна или работна среда, поемане на отговорност за управлението на професионалното развитие на отделни лица и групи

 

Квалификациите от степен 7 включват самостоятелно ръководен процес на теоретично и практическо учене, част от което включва усвояване на знания от изключителна важност за областта и осигурява основата за оригинално разработване и прилагане на идеи, често в изследователски контекст. Тези квалификации включват и способността да се интегрират знания и да се формулират преценки като се вземат предвид социални и етични въпроси и отговорности; те са резултат от опит в управлението на промени в сложна среда.

високо специализирано знание, част от което включва знания от изключителна важност в съответната учебна или работна област и служи за основа на оригинално мислене, критичен подход към знанията в определена област и на границата между различни области

специализирани умения за решаване на проблеми, необходими за провеждането на изследвания и процедури и интегрирането на знания от различни области

управление и трансформиране на работен и учебен контекст, който се отличава със сложност и непредсказуемост и изисква нови стратегически подходи; поемане на отговорност за допринасянето към професионалното знание и практика и/или оценка на стратегическото представяне на екипи

 

Квалификациите от степен 8 включват систематично майсторско владеене на  високо специализирана област от знанието и способност за критически анализ, оценка и синтез на нови и сложни идеи. Те включват и способността да се замислят, разработват, прилагат и адаптират значителни изследователски процеси. Квалификациите включват също и лидерски опит в разработването на нови и творчески подходи които надхвърлят и предефинират съществуващото знание или професионална практика.

най-висока степен на задълбоченост и актуалност на знанията в съответната работна или учебна област, както и на границата между различни области

най-висока степен на задълбоченост и специализация на уменията и техниките, която включва синтез и оценка, необходими за решаването на проблеми от критична важност в изследванията и иновациите и за разширяване и предефиниране на съществуващото знание и професионална практика

значителен авторитет, иновативност, самостоятелност, научна и професионална почтеност и неизменна отдаденост на развиването на нови идеи или процеси от най-значителна важност за работната или учебната област, включително изследователска дейност.