пламчо пише в блога си

Току що прочетох чудесна статия в един блог, който отдавна не бях поглеждала. Преди може би съм споменавала, че много лесно се впечатлявам от нещо и веднага се впускам в мисли. Та темата сега и за в бъдеще и от преди е образованието ми, мечтите ми, доколко са възможни и ролята на семейството и финансовото положение в тях.

Още от малка си имам големи мечти. Тогава естествено бях малка, мислех си, че висчко, което си наумя ще се сбъдне, че всичко е много лесно и единствено може да ми попречи някоя лоша фея или зла вещица, но както в приказките ще бъде всичко добре, защото доброто винаги възтържествува. Ех жалко жалко ама взех че пораснах, взех да не чета толкова много приказки и да не гледам сутрин рано анимационните филмчета и успоредно с това мечтите ми се промениха и начина ми на мислене също. Миналото не е важно вече, защото живея в настоящето и живея за утре, не за вчера.

За момента всичките ми желания относно образованието ми ( а те са малко) се сбъдват една по една. Основно след тъпия изпит в 7 клас не особено по мое желание отидох във възможно най-доброто държавно училище в града. Някак си в мен започна да се поражда синдрома на “златната среда”, тъй като аз не съм от нея. Гледам всички един от друг по-богати, влезли те си знаят по какъв начин тук, но не и по този, по който аз примерно и още някои. И тази заобикаляща те среда те подтиска. Виждам как другите не си мръдват пръста. Имат пари родителите им, за да ги бутнат тука, имат пари и за да ги избутат още нагоре и напред във времето. За това и не си дават никакви усилия да учат или нещо от сорта. Трябва само да избутат с бележките от “лекаря”, да си изкретат до 12 клас и оттам пак всичко е предварително запланувано и парите само чакат да бъдат бутнати в дебелия джоб на някого. Всички тези деца са с пълното съзнание, че каквито са родителите им такива ще бъдат и те. след години може би работещи във фирмата на тати. Изобщо живота им е усигорен, на тях остава да се забавляват доакто са млади. Нищо лошо иначе.

В съседната на нашето училище сграда се намира друго училище-общежитие ЛУСК-а. Много известно на цял Бургас, много любимо и на нас. Основно там се обучават всички деца, които не ги иска никое друго училище в Бургас и околните села. Учат се за вътрешно обзавеждане, поддръжка на асансьори или нещо такова. И всички са деца от семейства с доста ниски доходи, повечето живеещи в селцата около Бургас. И тези деца откакто са се родили и живота яко ги е облъскал са с някакво вътрешно подсъзнание, че няма да станат нещо особено, че ще се занимават цял живот по строежи, че парите им ще са малко и изкарани с физически труд.

Две училища, 10м разстояние, навсякъде предразсъдаци, самочувстиве от -10 до 100….И във всичко това играе роля семейството винаги. Някак си родителите при едни съзнантелно при други несъзнателно създават някаква самоуценка на децата си. Създават им модел на мислене отговарящ на техните възможности. За да успееш трябва мама и тати да имат парички, да те издържат, за да може ти да учиш, вместо да ходиш на работа, за да си платиш квартирата и таксата за семестъра. Ако ги нямаш тия парички по-добре изобщо да не се целиш на високо.

Конкретно за мен ми е много странно, че моите родители не са ме възпитали така. Не са ми вкарали още от малка тези предразсъдаци и чак сега аз почвам сама да си ги вкарвам. Доста неприятно. Понякога се спирам и се питам какво правя всъщност, за какво си мисля, имам ли си на представа, че това е напълно невъзможно.

Още по-конкретно казано искам да следвам пластична хирургия някъде в Германия, по възможност, където е най-добре. Имам голямото желание да го направя, имам и намерението да вложа всичките си сили в учене и подготовка. Само че парите….парите са решаващи. Много се гордея с родителите си, които са напълно наясно, че става въпрос за много пари, които нямаме, и ми казват “Ти си учи, каквото се изисква от нас ще направим. Няма да те оставим заради парите…” Страшно много го оценявам, жалко че не мога да го покажа. Нищо че напоследък ми намекват леко да не се целя толкова на високо и да погледна спрямо възможностите ни. Струва ми се много тъпо. Всички тези такси за университети. Това да спре хората имащи големи възможности….А то е ясно, че имащите големи умствени възможности за това, нямат материалните ( защото както казах имат ли пари децата не си правят труда да учат и се оставят по вълната и следователно умствените възможности ги нямат, но те нали не се гледат при наличието на зелените хартийки).

Не виждам никакво решение почти за този проблем, ако може да се нарече така. Ако родителите не спират децата си с това че нямат възможност да ги издържат, то тогава какво ще правят като се наложи да влагат пари  в образованието им, а ги нямат. Разочарованието и болката ще са много големи. Нож с две остриета си е. Хубаво е всеки да си има свои мечти, сам да си реши колко големи да са и да не се притеснява от нищо. Проблема май е в образователната система. Всичко би било по-лесно ако нямаше семестриални такси. Ако учебниците не бяха толкова скъпи и ако не се налагаше да си купиш всички учебници и помагала на доцента, за да минеш при него що годе с прилична оценка. Не знам от къде трябва да се вземат тия пари. Нямам си и на представа къде отиват. Където и да ходят, тези пари може да се взимат от другаде, защото всеки има право на образование и то не трябва да му бъде облагано с цена. Както човекът има право на живот и не плаща за това че живее (уж!), така и имаме право на образование, каквото ние желаем и каквото можем със собствени умствени усилия да постигнем. Да не се мери дълбочината на джоба на татенцето, а на съчинението написано от милото му дететенце. Примери колкото щеш има за измамени хора.

Сещам се за два примера в момента. Единия е бившата ми госпожа по биология, която на изпитите си в 12 клас, когато отишла да види оценката си и рецензията установила всъщност, че няма почти грешки, а оценката и е много ниска. Поискала да вземе темата си и да се оплаче някъде, но не и позволили, дори не можело да я снима или копира….а нейната реална оценка е продадена на някое богаташче. Все пак трябва да има равновесие. Другия пример е един приятел, който в университета при един от доцентите бил пуснат с отличен както и всички останали негови колеги от мъжки род, а за женската половина ….сещате се. Апък който не му пуснел на въпросния доцент не получава заверка или каквото се води там и след това става лошо. Изнудване навсякъде….

Малко се отклоних от темата.

Отново като заключение и извод смятам, че няма да стана пластичен хирург никога, трябва да започвам да си мисля някоя по-скромна перспектива, колкото и жалко да е всичко. Не съм никакъв пример за подражание, не бива да правите така. Не трябва да се предавате и да се оставяте да ви изнудват и да ви обиждат. В никакъв случай няма да се промени света точно за вас към по-добро, по-точно всичко ще стане по-трудно, по-корумпирано! Май всеки ако иска да успее и да преуспее финансово ще трябва да се бори както може, извън правилата естествено. Прецакай другия, за да не бъдеш прецакан ти и баланса да си го има винаги!