първите отговори на георги

 И аз се включвам в инициативата. Израснал съм в златната среда но нито аз нито родителите ми са нейни типичен продукти.

1. Защо смяташ, че си успял, че успяваш или че ще успееш? Опиши успеха си.

Защото успеха за мен не е целта, а пътя който извървяваш и това, което научаваш по него. Успеха си не знам какъв ще е но едно знам ще съм доволен от него.

Успеха може да е лъскав или не няма значение. Например теб lyd, учителка може да си успяла, когато се докосваш до децата и намираш език с тях, когато си добра в това, което правиш и това ти носи удоволствие, когато чрез процеса на образование образоваш и себе си за да можеш да учиш другите и т.н. Тоест ти подготвяш успешни ученици но не това прави работата ти успешна, а това, което получаваш от нея (изброените неща).

2. Какво ти помогна да успееш, какво ти помага да успяваш или какво ще ти помогне? Какво е обяснението ти за успеха?

Успеха е непрекъснат процес. Той има начало и то е вътре в човека. Идва от осъзнаването не толкова на външния свят колкото на вътрешния.

Успеха не е постигането на някаква цел. Например влизането в престижен университет. То е процес, защото когато влезеш в университета пак трябва да успяваш да вземаш изпити да научаваш, когато излезеш от университета пак ти е нужено да успяваш да намериш добре платена работа или каквото търсиш там. За да постигнеш това външния свят би ти помогнал дотолкова доколкото да ти помогне в откриването на себе си. Защото ако не познаваш себе си, ако не си развил себе си, ако нямаш развит потенциал, натрупани качества (не говоря за умения), които да ти помагат да се справяш с външния свят може да успееш но това ще привидно и временно.

3. Какво не успя да ти попречи, какво не успява да ти попречи или няма да успее да ти попречи? Т.е. какви са препятствията по пътя ти.

Няма да ми попречи чуждото мнение и опити да ме спрат. Няма сам да се загробя, защото ще се боря с вътрешните си врагове.

Един приятел някога ми каза “всеки си има истина” това е така. Всеки има гледна точка, не е нужно да се съобразяваш с нея, защото тя е неговата гледна точка и не е задължително по-добра от твоята. В края на краищата кой отговаря за решенията в живота ти, ти или другите. Трябва ли да се отчиташ пред някого за постъпките си освен пред себе. Твоята истина не важи за всеки, както и на другите не важи за теб, но човек трябва да вярва в своята истина, защото тя е това, което го прави това, което е. Това не означава, че не трябва да променяш истината си но само, когато смяташ за правилно.

Човек винаги се бори със себе си. При изпит със притеснението. При провал със самосъжалението и т.н. Винаги има неща във нас, които трябва да знаем, че ги има и да не им позволяваме да ни спрат или отклонят от пътя към целта. Понякога от тези пречки можеш да научиш нещо а себе си и другите преодолявайки ги, ако си извлечеш поука от победата си.