Интересно решение, но ме накара да се замисля до колко е реалистично.. Все едно да буташ каруца, дето нищо не я тегли. Успехът е относителен, а понякога и нож с две остриета, и до каква степен е това, което си мислим че искаме да постигнем (дори когато вярваме и имаме енергия за това) също не е ясно. Много е трудно да хвърляш работа и сили без да виждаш цел, а това не мисля че е представата ни за успеха на други – това трябва да е собствената ни, естествена нужда да сме и да живеем по определен начин. Никой не може да помогне някому да бъде такъв. Златната среда не убива нищо – има много страни (идва ми наум поне Швеция) където не се гледа добре на стремежа да покажеш, че си повече от средата, но пък се гледа добре на усилието, което хвърляш за да постигнеш нещо. И още по-важно, усещането, че си се минал идва от средата, която при нас ти лепва етикет Неудачник, а ние масово плащаме данък обществено мнение за щяло и нещяло.
Похвална идея, но надали примери на успех е това, което ще помогне на нашите деца да опитат поне да направят нещо, една стъпка повече от своите родители. Аз поне мисля, че те се нуждаят от свобода в главите си от малки и от толерантност към неуспех от страна на другите.
