Защо се смятам за успяла? Защото имам сплотено семейство, имам и харесвам работата си, добра съм в нея и получавам признание. Защото имам страхотни приятели и сбъднати мечти. Защото още не съм се отказала да се боря и да мечтая.
Кое ми помогна да успея? Родителите ми, които никога не са спирали да вярват, че мога и още. Учителката ми по математика от 4-ти клас, която ми посочи тази професия и беше убедена, че наистина мога да я работя. Съпругът ми който винаги е бил до мен и ми е вярвал, дори когато сама не си вярвам. Приятелите ми. Упоритостта ми и жаждата за знания.
Кое не можа да ми попречи? Хора които се опитваха да ме откажат. Трудностите които всеки среща по пътя си. Недоверието на околните, че мога.
Живееш ли в златната среда?
Живяла съм под златната среда. В морски град като Бургас, всички са моряци. Без баща ми… Ех какви неща имаха другите и какви нямах аз…
Сега смятам че съм в средата или мъъъъничко над моите представи за средата.
Аз съм в средата. Струва ми се абсурдно да се давам като пример, след като въпросът е “как успяхте да се откъснете далеч НАД средата”. Самите въпроси сякаш са за преуспяване – не за семейство, деца и 20 годишна ипотека.
къде видя такъв въпрос ” как успяхте да се откъснее НАД средата”? и какво е средата? и какво е преуспяване?
Всеки вижда онова, което иска да види. Дори да го няма
Може би, просто такъв беше контекста на въпроса, който аз “видях”. Децата растяли в златна среда – без страдание и без шанс за някакъв голям успех (като едни малки обречени на Нирвана Буди). В този контекст схванах въпроса като “как успяхте да се откъснете от златната среда”?
мхм