vans ми написа писмо

Публикувам го цялото, защото много ми харесва и искам да покажа, че е ок да пишеш каквото ти диктува сърцето   Ако не искаш да бъде публикувано, уточни, както и дали искаш да го редактирам и пр. Ванс, не се сърди! Искам да те дам за пример. Ти си моят герой днес! Ето писмото:

Здрасти Лид

Това е част от нещо, което вчера ти написах, но не изпратих

Преди няколко дни минах през блога ти и ти писах (Vans), че ще ти разкажа за един човек, за успеха и там какво мисля…какво може да е полезно на някого. Тогава ми минаха едни мисли през главата, сега други. Три през нощта е, ако не ти напиша нещо днес, през седмицата ще се замота работата и ще забравя и няма да си изпълня обещанието. Нещата трябва да се вършат навреме. Ха. Ето едно условие за успех: “Стойте да пишете мейл на Лид в 3 през нощта, и не отлагайте вчерашната работа за другата седмица.”

Мисля, че самата история ще е прекалено дълга, но не знам как да го кажа кратко. Затова първо ще ти напиша някакви мисли, а после ще ти пратя самата история. Може би не е за да го четат учениците ти, а по-скоро за теб, ако ти е интересно.

Така.

Исках да ти разкажа историята на един американец, защото си мисля, че в нея се съдържа нещо, което е много важно, нещо, което на много хора в България липсва - волята да си обърнеш живота на 180 градуса, ако поискаш, независимо с какво се занимаваш, на колко години си, къде живееш, на село или в град.

Волята като усетиш, че нещата се скофтват, да се хванеш и да промениш живота си така, както искаш, също както в рекламата на пепси (или кола) – “поздравяваме мъжа, който заряза всичко и си отвори ресторант на плажа, поздравяваме студентката, която заряза правото, за да стане ветеринар”…сещаш ли се. Хората не трябва да се закотвят, трябва винаги да се чувстват свободни да си следват мечтите, да се променят, ако нещо не си харесват, да не смятат, че ако нещо се е прецакало, то е завинаги. В България хората се закотвят в професиите си, превръщат избора например на специалност в университета в съдбоносен, когато това не е така, и това им стресира децата и после закотвя и тях.

Няма завинаги, всеки избор може да се поправи – погрешно избрана специалност в университета, нехаресвана професия, несполучлив брак, можеш да смениш града, в който живееш, можеш да си смениш професията, външния вид, името, ако щеш… Трябва хората да имат смелост да си позволяват да искат неща, независимо на колко са години. Да си позволяват сами на себе си да искат да се променят. Да имат дисциплина и хъс. Като си гледам родителите и им се ядосвам – за българите на тяхната възраст явно е общоприето, че след студентския период нищо не може да се промени, дори елементарни неща. Така учим и децата, изглежда, и ги осакатяваме от енергията да си преследват тези неща, които ги правят щастливи.

Успех е да можеш да си такъв, какъвто искаш, да се измъкнеш от всякакви изкуствени граници и да си свободен, пък човек може да иска и да е беден, да живее на улицата, да обикаля света на стоп, да опознае някоя бедна африканска страна като доброволец…. Да си позволиш да мечтаеш за неща, да си смениш града, в който живееш, да се запишеш на някакъв спорт, дори да си на 50 години вече, да се хванеш и да си смениш професията, да не си казваш ‘много съм стар за това’ или да не мислиш какво ще кажат роднините или познатите. Но в България имаме много рамки, защото сме наплашени от бедността, болестите и самотата.

Да имаш воля да буташ напред, накъдето и да го виждаш това напред – напред значи към това, което те прави щастлив. Как да имаш успех в живота, ако не си позволяваш да се видиш по друг начин? Когато всичко се е прецакало отвсякъде, да се хванеш и да се измъкнеш, и да не се предадеш.

Може би смисълът на историята е един в крайна сметка : не се отказвай от себе си, не си се отказвай.

По някакъв начин в такъв смисъл разбрах и твоя блог по темата, ти ще кажеш дали съм те разбрала правилно. Извинявай, че ще е толкова дълга историята. Човекът, за който искам да ти кажа, е имал силата да направи точно това, да си обърне живота, след като сам се е докарал до дъното. Мисля, че е нещо много лично да разкажеш за човека, на когото искаш да приличаш, защото другите може да не разберат защо го виждаш така, и все пак ще се опитам, защото си взех един изпит тия дни и съм в добро настроение :)