vans разказва историята на един майкъл

1. Предистория

И така, човекът, за който се сетих, като видях блога ти, се родил през 60-те в Америка, в един северозападен град, близо до океана. Той бил най-малкото от 8 деца,Майкъл, бебето на семейството . Родителите му не били особено богати, баща му не бил особено свестен тип…всъщност, бил свестен, но някаква война да му извади душата. Майка му се грижила за цялата тълпа деца, 3 момичета и 5 момчета, и се опитвала да ги научи да бъдат преди всичко добри хора.

С най-големия от четирите си братя Майкъл имал около 20 години разлика във възрастта и той бил неговият първи role model – големият му брат Брус, който можел да свири така хубаво на китара. Разбира се, и Майкъл поискал да бъде като него и много скоро се научил. Майкъл бил от тези деца, които пишат с лявата ръка, но пък напук на това се научил да свири на китара с дясната.

Тогава той още ходел на училище, бил в класа за надарени деца и имал едни от най-високите резултати на тест за интелигентност в училището. В същото време обаче Майкъл искал да бъде музикант. В свободното си време мъкнел барабани и инструменти до репетиционната, срещал се с всички други ученици, които имали групи. Започнал да свири и на барабани и се включвал в детските групи и като барабанист, и като китарист.

Майкъл влязъл в историята на училището си като първият ученик, който бил едновременно в класа за надарени деца и в списъка за изключване за най-много дисциплинарни нарушения . В очите на директора си и на учителите си той разпилявал възможностите си, като си губел времето да свири в около 30 различни неизвестни групи из целия град, мъкнейки се с всякакви съмнителни типове. Нямало да може да завърши гимназията. Все повече от приятелите му се оказвали зависими от наркотици музиканти. Майкъл крадял коли, а като си докарал по някой долар , го харчел, за да се напие. Градът бил на брега на океана и понякога се случвало да задигне и нечия яхта. Преследвайки своята мечта да свири, той се оказвал провал в очите на всички.

2. Със зор..

Един ден брат му го предупредил, че нещата никак не отиват на добре. Той виждал, че повечето връстници на Майкъл са на път да се сблъскат със сериозна зависимост от хероин. Хероинът бавно, но сигурно навлизал в града в средите на младите музиканти, пънк групите и учениците. Брус, 20 години по-възрастен, виждал нещата ясно отстрани и много му се искало да може да измъкне Майкъл от цялата тази бъркотия, докато още имало време. Казал му,трябва да напуснеш града, иначе много скоро хероинът ще те докопа и ще ти провали живота, компаниите, в които се движиш, са прогнили….

Когато напуснал града, Майкъл бил на 19 (на толкова, на колкото ние сме абитуриенти..и се чудим къде да кандидатстваме), сам. Оставил всички приятели и групи, в които бил свирил дотогава (сам ги преброил повече от 30).Пристигнал в Лос Анжелис , един огромен непознат хаос от хора и коли, на доста голямо разстояние от родния му град, все едно от България да се вдигнеш сам до другия край на Европа примерно и да се оправяш сам.

Решил да си намери някаква група, с която да свири , защото нищо друго не можел да прави. Оставил китарата, защото Лос Анжелис, градът на шоубизнеса и Холивуд, бил пълен с китарни виртуози, сред които сам преценил, че никога няма да може да пробие –какъв успех, ако не умееш да си преценяваш силите ? Намерил обява, че група си търси бас китарист, и отишъл да се пробва. Още първия ден с китариста на групата се напили, сприятелили се и скоро започнали да свирят по клубовете. Оказало се, че свирят много добре заедно, могат да си отгатват мислите и да се разбират и без думи, а това означавало, че могат да пишат песни заедно.

3. Успехът

През първите дни на групата те били много бедни. Живеели заедно пет-шест човека в малко жилище, давали всичките си пари за евтин алкохол и се хранели с разни бисквити и евтини сандвичи, разчитали на разни познати и приятели. Отначало никоя компания не искала да запише албума им, после се оказало, че толкова много хора искат да ги слушат, че малките клубове не могат да побират хората, а разни демота и записи на техни концерти се предавали на касетки от ръка на ръка. Оказало се, че тежките периоди винаги имат край , само че трябва да си упорит в това, което си подхванал.

Една музикална компания най-сетне повярвала в тях, записала първия им албум, организирала първото им голямо турне. Междувременно Майкъл се оженил, купил си кола, вече нямало нужда да краде колите на богатите хора Пишел музика заедно с приятелите си, които му станали по-близки от братя. По-близки и от брат му Брус. Купил си къща. Съвсем сам си създал дом и семейство от едното нищо, обградил се с близки хора, обаче успехът означава също така и да можеш да задържиш това, което си постигнал…

4. Леко надолу…

Животът ги завъртял в интервюта, концерти, пищящи фенове, жени, които се избивали да се доберат до тях, дрога, всички видове дрога едновременно. Затова и бракът на Майкъл не просъществувал дълго. Скоро се оказал отново сам, денонощно пиян, далеч от всичките си близки, днес в един град, утре в друг, според програмата на мениджърите, по автобуси, в които се возел като куфар и там, където му кажели, свирел, ако не се случало да се свлече мъртво пиян до усилвателя. Групата били единствените му близки хора, но и те не били много адекватни, зависими от дрога и алкохол. Един ден споделил пред един журналист, че е напълно сам, никой не го е грижа за него, и това усеща най-силно, като се прибере у дома, независимо колко голям успех има в работата си .

Следващите албуми на групата донесли още „успех” и още пари, а също и още по-дълги турнета. Майкъл продължавал да пие огромни количества алкохол и да не подбира дрогата, която му се предлагала. Постепенно осъзнал, че най-много се страхува да остане сам, че приятелите му от групата са чудесни приятели, но не са семейство. Предпочитал да бъде пиян, отколкото да се прибере сам в следващата хотелска стая всеки ден, в различен град, като бездомна машина, от която се иска да свири една и съща мелодия всеки ден. Освен това започнал да си мисли, че ако не пие така и ако не се държи така, няма да е толкова добър като музикант, няма да го харесват – успехът нямало да го има вече.

Скоро Майкъл се оженил за втори път и бил щастлив, бил убеден, че ще остарее до жена си и че най-сетне е намерил човека, с когото никога няма да се чувства сам.

5. Много надолу.

Обаче Брус, брат му, отново се оказал прав. Хероинът се оказал най-опасният враг на музикантите, за съжаление нямало къде да се избяга от него. Двама от приятелите на Майкъл напуснали групата заради проблеми, свързани с хероина. Един от тях преживял тежки инсулти и почти загубил способността си да говори членоразделно. Друг пък няколко пъти бил спасяван от клинична смърт. Майкъл преживявал тези тежки периоди соще пиене и още дрога.

Косата му започнала да капе, кожата му станала болестно бледа и суха като хартия, тялото му подпухнало, лицето му се подуло, вече не можел да се познае. Спрял да изрусява по-тъмния естествен цвят на косата си, за да не си личи колко е блед. Опитал се да спре да пие толкова много бира и водка, но ги заменил с вино, много литри на ден. Опитал се да пише повече музика, за да не изпада в депресия.

Бракът му се разпадал заедно с тялото му, оставал сам. Приятелите му били в същото положение и го оставяли сам, по-скоро на него се налагало да се грижи за тях. Физическото изтощение от “успеха” , от постоянно пътуване и концерти в продължение на 18 месеца превърнало целия хаос в нещо като бързо влакче на ужасите, от което не можел да се измъкне.

В нощите, в които не можел да спи, Майкъл записвал емоциите си в песни. Докато другите спяли или продължавали на се напиват, той записвал песни по малките часове на нощта, след някой концерт и преди потеглянето на автобуса към следващия. Така след като турнето приключило, той издал свой диск, и вместо да се прибере у дома, като другите, той продължил на път – този път на свое собствено турне. Приятелите му му казали, че е луд да продължава без почивка.

6. Смъртта.

Изглеждало сякаш не е имало никакъв смисъл да напуска родния си град, животът му се разпадал и тук. Вторият му брак също бил неуспешен, групата, на която бил посветил всичките си усилия, се разпаднала, приятелите му се борели за собственото си здраве.

Един ден Майкъл усетил пронизваща болка, бил си вкъщи, сам, и болката била толкова силна, че паднал и не можел да се движи. Не можел и да се обади по телефона. Ако един негов приятел не бил минал през дома му тогава, щял да умре още същия ден. Панкреасната му жлеза се била подула и пръснала, причинявайки невероятно силна болка. Лошото е, че тази силна болка трудно може да се успокои при хора, които са с тежка зависимост от наркотици.

Острият панкреатит води до смърт, тежките случаи много трудно се спасяват, налагат се тежки операции. Лекарите , които оперирали Майкъл, не вярвали, че ще се оправи. Смятали, че панкреасната му жлеза няма да може да бъде спасена и че много други органи също са увредени.

В болницата Майкъл се придвижвал на инвалидна количка и така се срещнал с майка си. Майка му, възрастна и болна, също била на инвалидна количка. По късно той казва, че се е чувствал, сякаш я е предал, съсипал здравето си и живота си , вместо да получи добро образование и да може да помага на майка си, когато тя имала нужда от него. А сега просто седял с подпухнало лице в инвалидната количка и я гледал със срам.

Лекарите били категорични, че Майкъл трябва да спре да пие, и то веднага, без дълги периоди на терапия. Трябвало да спре да пие изведнъж, както се казва – от днес за утре, и да спре да се дрогира. Предписали му медикаменти, с които да се справя с тежката абстиненция и болката. Оказало се, че тялото му е развило невероятно висока резистентност към всякакви обезболяващи и, например, не можел като другите хора да ходи на зъболекар, защото нямало толкова силна упойка, която да му подейства.

7. Отново със зор… и този път и много инат.

Той трябвало да промени всичко, от което досега се състоял животът му – тялото си, семейството си, работата си, навиците си, дори образованието си.

Зависимостите

Майкъл спрял да пие на 30-годишна възраст, записал се в група за терапия за лечение на зависимости, започнал да се грижи за тялото си. Отначало му било трудно, разказва как е избягал като уплашено дете от първите опити за терапия, защото не бил готов и било прекалено болезнено да се изправи срещу проблема. Тази година се навършиха13 години , откакто нито веднъж не е пил алкохол и нито веднъж не се е връщал към дрогата (на англ. познатото relapse, което той не допуска да му се случи).

Здравето

Започнал да тренира бойни изкуства и да прекарва много време със своя Учител, от който се научил на дисциплина – единственото, което било в състояние да го измъкне от състоянието, до което сам бил докарал живота си. Тренирал по няколко часа всеки ден, всеки ден. Същият човек, който бил на прага на смъртта в инвалидната количка, по-късно участвал в маратонско бягане и станал един от най-добрите в школата на учителя му по кик бокс (бтв – една от най-добрите школи в света, учителят му е многократен световен шампион без нито една загуба досега).

Работата

Заминал да живее при майка си, за да се грижи за нея, до смъртта й няколко години по-късно. Междувременно продължил да записва музика, като свирел на всички инструменти, китара, бас, барабани, пиано. Записал албуми с няколко групи, обиколил отново света.

Образованието

За да не допуска да злоупотребяват с него различните музикални компании, Майкъл решил, макар и вече над 30-годишен, тепърва да започне да учи финанси, за да може сам да контролира живота си.

За да се запише в университета обаче, му било необходимо да завърши гимназия. Това не го спряло, той се върнал при стария си директор в гимназията, получил необходимите кредити за завършено образование, записал се в университета и успоредно с репетициите, записите на песни и турнетата, той успял да завърши финанси.

Не му било лесно да започне да учи на тия години и след като животът му бил протекъл в съвсем друга посока, но бил убеден, че човек трябва да може да отстоява интересите си и да познава добре областта, в която работи. Така можел да контролира дали хората, които работят за него, си вършат работата, и дали хората, за които той работел, му плащат както трябва. Инвестирал в акции и се научил да управлява парите си. Нещо повече, започнал да се грижи за това приятелите му да управляват парите си добре и да не допускат да ги лъжат.

Семейството и приятелите

Така с цената на желязна дисциплина и много усилия, Майкъл успял да спаси здравето си и да овладее кариерата си и напълно да преобърне живота си, въпреки всички тежки периоди и безизходни положения по-рано. След два провалени брака обаче бил почти свикнал с мисълта, че няма да се ожени повече, защото очевидно „обикновените добри момичета” просто не се движели в неговата среда.

Негов приятел чул думите му и решил да му уреди blind date, почти на шега , защото по-рано човекът бил чул една негова позната да се оплаква, че никога няма да се запознае с „нормален мъж, който просто да не е задник”.

Изключително красивата жена, с която Майкъл се запознал на тази среща, днес е негова съпруга и майка на двете му дъщери , които вече ходят на училище, имат куче и коте и мечтаят да станат актриси.

Малко от приятелите му са успели да се справят като него, много от тях вече не са между живите. На някои от приятелите си обаче той успя да помогне да преодолеят зависимостта си от наркотици, и сега пак си има група. С последния си излязъл диск взеха даже някакво Грами. Днес те имат нов албум и отново са на път, заедно и по-близки от братя.

И пак на темата – за успеха

А като го питат за успеха , Майкъл продължава да отговаря, че успехът се състои в това да е сега все още жив и да се радва на децата си.

Мечтата му за бъдещето е просто да си остарее до семейството си и да продължи прави това, което най-много го кефи – да си свири, каквато музика си е натворил, без значение колко се продават дисковете му и колко “успешни” са турнетата и синглите по чартовете.

А пък аз много благодаря за търпението на всеки, който дочете това, и да знаете, че е много съкратено :Р