Георги: бива да се замислим КАК … и ЗАЩО

В училище или навсякъде, където те обучават организации се набляга на какво да научиш, а не върху това как да го научиш. Това не важи само за ученето. При вършенето на работа хората вършат това, което им се казва без да се замислят какво всъщност правят и как го правят. Същото и при вземането на решения в живота. Не се замисляме сериозно за това, което правим и за отношението ни към хората или света. Приемаме ги за даденост. Така са ни научили. Някой казвал ли ви е, или замисляли ли сте се, че това може да не вашата „истина”, че може да има и друга гледна точка. Оставяме се на инерцията на някой друг или други да вземат неосъзнато от нас решения.

Да се върна на въпроса КАК, един много важен въпрос. Преди него е въпроса ЗАЩО, но няма да пиша за него сега. При осмислянето на това, което правим води до други въпрос (всеки сам ги открива) и започва пътуването. Пътуването към познанието, истинското знание не това, на което учат в училище. Темата е огромна и не е по силите ми. Всичко започна с цитат от „Пророкът” от Кхалил Джирбан „Ако наистина е мъдър, тож няма да те покани в дома на своята мъдрост. А ще те заведе до прага на твоя собствен ум.“. Стана въпрос и за едно есе на известен български писател от миналото (не помня името му) „Да откриеш Америка” в него прави аналогия с пътуването на Колумб и откриването на Америка и пътя към познанието. За съжаление го четох отдавна и не си спомням много но ми направи впечатление и казва същото като цитата от „Пророкът”.