Изненадай ме следващото лято
юли 24, 2007 от ycnex
Да, да, когато кажа, че успехът означава да правиш каквото искаш и да ти плащат за това, ми казват, че звуча като реклама – красиво, ама не е истина. А каква е истината? Да работиш нещо, което мразиш и да изкарваш много пари? В този текст се опитах да ти обясня, че не е истина.
Все пак някои се хващат ( както става с рекламите) и започват да търсят това, което ги интересува. Правят го по няколко класически начина.
Първият е да решат кой предмет в училище им харесва, след което проверяват за кои специалности могат да кандидатстват с този предмет. Първата класическа грешка.
Учникът Х се справя лесно с биологията и решава, че е подходящо да кандидатства медицина. Подготвя се за изпити по химия и биология и взема изпитите с високи оценки. После се справя с лекота с изпитите в медицинския институт, защото е добър в някои науки, а и са му интересни. Означава ли това, че е подходящ за лекар? Означава ли, че обича да работи с хора, че е готов със състрадание и търпение да изслушва оплакванията на ВСЯКАКВИ хора – възпитани и невъзпитани, спокойни и нервни, ядосани на живота си или неспособни да обяснят как се чувстват, готови да му кажат “къзъм” или “джанъм”, вместо почетното “Доктор Х”, такива, които в страданието си са готови да го обвинят за всички неуредици на здравната каса. Готов ли е Х да зареже партито за да отиде при пациент, който има нужда от него (или си въобразява, че има нужда) в полунощ? По време на следването си, бъдещият доктор, може да открие, че просто го е гнус от доста неща, а по време на стажа да се изненада от факта, че доста хора нямат навика да се къпят всеки ден. Хм, ето какво очаква Х, който е инвестирал години за да стане лекар и сега смята, че е глупаво да се отказва, защото е на 24 и няма време да започне ново следване, а и родителите му ще бъдат разочаровани.
А можеше да бъде иначе. Х можеше да помисли какво друго може да направи с любовта си към биологията. Можеше да се окаже, че му е по-приятно да работи с животни, които не обясняват как точно се чувстват, но и не псуват доктора и не мрънкат за проблемите на здравната каса.
Можеше да се окаже, че изобщо не иска да лекува, а да работи в лаборатория и да клонира мишки. А можеше да се окаже, че иска да изследва поведението на маймуните в естествената им среда, а някой ден да стане звезда в Animal Planet. Можеше да се окаже, че всъщност обича биологията, защото е имал прекрасни учители и просто не е можел да осъзнае, че иска да бъде като тях – да преподава. А може би обича биологията, защото в детството си е прекарвал доста време с баба и дядо на село и обича земеделската работа. Точно сега е моментът, в който от органично земеделие може да се печели доста. А може би Х е обичал повече животните на баба и дядо, или е мечтал да има куче, а родителите му са били против. Точно сега може да сбъдне мечтата си като започне да развъжда любимата си порода – чудесен бизнес! Ами ако Х освен това ужасно харесва да играе с LEGO, както и филмите на Лукас и Спилбърг и … биологията е отправна точка и вдъхновение за доста инженери, които създават умните машинки, наречени роботи. Х може да обича биологията заради книгите за животни, да се е смял гръмогласно на описанието на Джералд Даръл на любовния танц на костенуркте или да е съзерцавал вълшебните картинки в детската енциклопедия, което го е карало да си казва “Ако аз бях написал учебника по биология, нямаше да е толкова тъп!”. Мдааааа, Х може да се захване с писане да учебници, енциклопедии, да създава интерактивни чудеса, които да забавляват учениците и да им помагат да учат с кеф. Х може да иска да защитава околната среда. Х може да се запали да изследва връзката между мозъка и емоциите, да разбере дали има нещо като безсмъртна душа, която се преражда, дали се влюбваме само заради химични реакции … понеже винаги си е падал и по психологията, а и по източните философии. Всъщност това може да го накара един ден да се занимава с политика, защото иска да защитава каузи – за или против аборта / евтаназията / клонирането … Нищо чудно да преподава етика на научните изследвания в някой университет някой ден. Някой ден … Х може да стане герой, който е спасил човечеството от екологична катастрофа … или от нелечима досега болест, при това без да му се налага да се сблъсква с уханието на пациенти, които не обичат да се къпят.
Може би ти звучи като празно фантазьорство, но … ако “реалистично” забодеш нос в учебника по биология, а после не погледнеш по-далече от носовете на съучениците ти, които смятат, че с изпит по биология и университетска диплома могат да работят само 5-6 неща и се молят да имат късмет “да се уредят някъде” като завършат, чака те скучно, безпарично и безславно бъдеще.
А сега какво? Ами търси вдъхновението – във всичко около теб, в “несериозните” неща вместо в учебника, както и възможностите – чети за различните кариери в Интернет (напиши “biology career” в GOOGLE) и ще видиш доста повече идеи от тези, за които се сетих в изминалите 5 минути, чети Business Week (излиза на български всяка седмица) или Капитал ( можеш да хвърляш по едно око в www.capital.bg – online абонаментът за ученици е символичен, а в някои дни от седмицата можеш да четеш безплатно последния брой), и разбира се, Discovery Channel …

Брей! Вярно може и така
Хубав пост. Кофтито е, че като си дете, е трудно да се пребориш с всички възрастни около тебе, да се абстрахираш от нещата, с които са те заливали и те заливат. Като си дете, ти поне донякъде разчиташ на тях. Доверяваш им се да те ориентират или поне че няма да позволят да се прецакаш прекалено много. Аз поне си спомням, че като ученичка всичко ми беше мъгляво. Предметите в училище не ги свързвах много ясно с професии, не знаех как е свързано с пазара на труда и за какво е висшето образование в крайна сметка, не знаех какво се прави там и имах някакви странни представи, че там те учат да работиш нещо :)) . Не виждах никаква връзка между нещата, които обичам, и конкретна работа, за която се плаща. Не си и помислях дори да си позволя да искам това, може би защото никой, когото познавах тогава, не беше го правил.
После започнах да се запознавам с хора от други държави и се изненадах от това как те разсъждават, как организират живота си. И ми стана мъчно от това какъв снобизъм цари тука. Колко хора се закопават от снобизма на средата, в която са живели. Може и да звуча грубо и гадно, но ми се иска поне малко да сме като чужденците, с които се запознавах през последните няколко години. А не като себе си. (В това отношение от поста ти.)
Радвам се, че има хора като теб, които разбиват блатистите клишета и вдъхновяват млади хора като мен. Благодаря ти за това, че провокираш мисълта ми и ми вдъхваш решителност да следвам себе си. Аз съм на 16 и “системата” все още не ми е съвсем ясна. Но като че ли по-важното е, че знам къде са ми силата, сърцето и желанието.
ima6e 1 prikazka “ako ti znaeh imeto - nqma6e da ti vikam “maistore”!”
kazym, prodaljavai da pi6e6 v sa6tiq duh…
Истинското изкуство е да гледаш “назад към бъдещето”, както съветва Линда Гратън. Т.е. такъв, какъвто си днес, със собствените си интереси и увлечения, да избереш поприще за изява и развитие, което ще е подходящо за БЪДЕЩИТЕ условия, а не да се избира нещо, което е модерно в момента.
Пример за това е твърде нашумялото в момента МВА (кратка драматична пауза). Оставяйки настрана псевдо МВА-програмите, според които само за година и половина - две, ще станеш истински МВА, в по-честия случай ти трябва солидна сума и престижен университет, за да разчиташ на бъдещите си знания. Нека помислим… сега е модерно да си МВА, но след 5-6 годни когато го завършиш, актуално ли ще е все още? Или ще излязат на повърхността нови, модерни, престижни магистърски и бакалавърски програми?
Днешният свят се променя с месеци, какво остава за след 5 години… Някой може ли въобще да каже нещо със сигурност за след 5 години? Едва ли… Затова не слушайте мама и тати, които ви напътстват да реализирате всъщност техните нереализирани мечти. Следете тенденциите, използвайте информацията в интернет, мислете за себе си в бъдеще време в свят, коренно различен от днешния.
Не се впускайте в нещо, което ще отнема цялото ви време, защото почти със сигурност ще се наложи да наваксвате с допълнителни обучения.
Бъдете широкоскроени и гледайте назад към бъдещето!