Срещнах ролевият си модел рано. Минах през една бразда здравец и го видях да си храни котката. Щяхме да учим третият език пет години. Първият урок бе сравнение между Руска, Китайска и Френска революция.
Летвата бе сложена високо.
Знаех че няма да е само наизустяване на думички и повтаряне на вече прочетеното, както първите десет години от българското ми образование.
Появи се нуждата от самостоятелно мислене.
Претегляне на алтернативи.
Правене на избор.
Пет години по-късно, един колеж, един университет и безброй малки служби в големи инвестиционни компании, напуснах страната.
Затворих вратата зад мен плътно, завинаги.
Не спрях да уча..всъщност и до днес не знам как да сложа край. Езиците вече са четири, академичната титла е близо.
Успехът се измерва с хората-шансове. След време започнахме да се разпознаваме из книжарници и библиотеки, из форуми и дискусионни клубове. Обяснението е – толерантността ми към различно мислещия.
Препятствието по пътя ми бе да забравя България. Не тази, която харесвах – новата. С мръсотията по улиците и в главите. Обречената на безвремие и безлидерство. С всеки ден, връзките ми отслабват и бледнеят. Проблем с идентичността нямам, но единствения начин да си я запазя е да не се прибирам с петилетки.
За жалост, близки и приятели още мизерстват, заливани с всякаква парцалистика, социалистически недомислия в икономиката и евро пренебрежение към страната с президент – доносник.
Деца,
скъсайте пъпната връв рано и намерето онова, което истински ви интересува. Познавайте го отблизо, страхувайте се от силата му, живейте рисковано и не се обвързвайте с нищо конкретно..най-малко с обещания, които ви правят безхарактерни, упоени, самодоволни индивиди.
Бъдете герои за някого заради това, че се държите като себе си.
Страхотно еда те разнасят из мрежата..а горното мнение бе на сестра ми. Четем заедно блогове
Нищо, де
Дерзай !
Искам да ти кажа че за ЕС
М Н О Г О Г Р Е Ш И Ш
[...] Скъсай пъпната връв [...]
Извини ме, ще ме пробиеш ли как точно здравецът хранеше котката?… може пък да ми бъде полезно, някой ден…
) Мерси в аванс.
Малко не съм наясно какво да ти кажа, за за ти помогне някой ден ? Човекът живееше в една стара съборетина, заградена отвсякъде със здравец..и хранеше безброй котаци. Догодина щеше да направи 90 и по тоя повод смятам да му отпуша гласа в интернет, за всички ))) С малко помощ ще стане, та да видим.
Трябва ли да бягам от някъде за да не ми е пълна “главата с мръсотия”? Идеята с обвързването и празните обещания е хубава, само ако знам, че те са такива.
Мога ли да се справя в България?
[...] Скъсай пъпната връв [...]