Коментари на: натискът да бъдеш посредствен http://ycnex.wordpress.com/2008/02/24/mediocrity-pressure/ за тези, които искат да я научат Tue, 13 May 2008 22:00:02 +0000 http://wordpress.org/?v=MU От: Maria http://ycnex.wordpress.com/2008/02/24/mediocrity-pressure/#comment-122 Maria Fri, 11 Apr 2008 09:18:56 +0000 http://ycnex.wordpress.com/2008/02/24/mediocrity-pressure/#comment-122 Индивидуализъм. Ако можеше да се предава ей-така, както си ходим по улиците! Страшно хубаво е да чете човек тези редове. Следвам магистратура по Приложна психология и не един преподавател е казвал, че това е рядкост за нашето общество. Всъщност те не го определят като предпоставка за добро развитие на страната - нали би трябвало множеството лесно да се манипулира и управлява. Те дават примери с други страни, в които живеят индивидуалисти и които "дърпат" и обществото, и страната напред. Според изследване на една бългалска психоложка (не цитирам имена, защото не ги помня), направено през 1995 и след това през 2005 г, е установена огромна разлика в броя индивидуалисти в България - тези през 2005 са били много по-малко. Открих себе си в тази статия - затова пиша с такова желание, а и обичам Пипи. Все още ми е малко трудно да разгадая как съм запазила (и на първо място развила) увереност в себе си и способността да взимам решения сама, а хората около мен да са по-различни от мен и да не сме си повлияли един-другиму по отношение на индивидуализма. Най-пълноценно се общува, когато страните имат желание да споделят и да учат, да преживяват заедно, и когато процесът на комуникация не се използва за неотложната нужди да се "изтръгне" уважение, признание, минутка внимание от другия. Затова харесах сайта, и статията! Индивидуализъм. Ако можеше да се предава ей-така, както си ходим по улиците!
Страшно хубаво е да чете човек тези редове. Следвам магистратура по Приложна психология и не един преподавател е казвал, че това е рядкост за нашето общество. Всъщност те не го определят като предпоставка за добро развитие на страната - нали би трябвало множеството лесно да се манипулира и управлява. Те дават примери с други страни, в които живеят индивидуалисти и които “дърпат” и обществото, и страната напред.
Според изследване на една бългалска психоложка (не цитирам имена, защото не ги помня), направено през 1995 и след това през 2005 г, е установена огромна разлика в броя индивидуалисти в България - тези през 2005 са били много по-малко.

Открих себе си в тази статия - затова пиша с такова желание, а и обичам Пипи. Все още ми е малко трудно да разгадая как съм запазила (и на първо място развила) увереност в себе си и способността да взимам решения сама, а хората около мен да са по-различни от мен и да не сме си повлияли един-другиму по отношение на индивидуализма.

Най-пълноценно се общува, когато страните имат желание да споделят и да учат, да преживяват заедно, и когато процесът на комуникация не се използва за неотложната нужди да се “изтръгне” уважение, признание, минутка внимание от другия. Затова харесах сайта, и статията!

]]>