Ето от мен няколко любими (раз)мисли.

***

През живота те води

едно вътрешно ученолюбиво съзнание,

палавото одухотворено същество,

което е истинският ти Аз.

Не обръщай гръб

на възможните бъдещета,

ако не си се убедил, че

няма какво да научиш от тях.

Винаги разполагаш със свободата

да размислиш и да избереш

друго бъдеще или

друго минало.

Ричард Бах - “Илюзии”

***
Георги Данаилов - “За надеждата”

Веднъж, когато гребях с лодка в морето, видях самотна пеперуда да се носи над вълните. Сигурно вятърът я бе откъснал от любимите й цветя и отнесъл далеч навътре. Сега със сетни сили тя летеше съвсем ниско над водата. Всеки миг се опитваше да кацне, като навярно разчиташе, че ще срещне някаква опора за телцето си, но усещаше морето под себе си, издигаше се и пак се спускаше… На нейно място никоя пеперуда нямаше да смогне да стигне до брега, но тази продължаваше да лети, защото възприемаше всяка идваща вълна като място за избавление. Всеки следващ миг и се струвал спасителен и тя щеше да го очаква, докато загуби сили да движи крилата си, докато падне във водите и се превърне в малко бяло петънце.

Винаги, когато си мисля за надеждата, си спомням тази пеперуда над вълните, защото тогава тя кацна на края на моята лодка, достигна заедно с мен брега, литна и се загуби всред цветята.

Кой ще докаже, че ако можеше да преценява всичко, пеперудата трябва да отпусне крилата си?

***
И пак тръгни
(Дамян Дамянов)

Когато си на дъното на пъкъла,
когато си най-тъжен, най-злочест,
от парещите въглени на мъката
си направи сам стълба и излез!

Когато от безпътица премазан си
и си зазидан в четири стени,
от всички свои пътища прерязани
нов път си направи и пак тръгни!

Светът когато мръкне пред очите ти
и притъмнее в тези две очи,
сам слънце си създай и от лъчите му
с последния до него се качи!

Трънлив и сляп е на живота ребуса,
на кръст разпъва нашите души.
Загубил всичко, не загубвай себе си,
единствено така ще го решиш!

Твоята Америка

Ти много бързо зарязваш учителите си и оставаш сам. Не защото не желаеш да те учат, нито защото не желаеш да се учиш, а просто обичаш да скиташ сам из света и сам да си откриваш тайните му. Знаеш добре, че Колумб е открил Америка, но ти настояваш сам да си я откриеш, защото усещаш, че не съществуването на Америка, а откриването й е онова, което има значение за теб. Ти обичаш този процес на дирене, на лутане, на заблуждаване, на улучване, на приближаване, на отгатване. И особено онзи първи момент на самото откриване. Както ловната страст на никой ловец не може да бъде утолена от лова на другите ловци, макар и по-добри, макар и по-опитни - така и твоите учители не могат да ти дадат ни стотна от преживяването на собственото дирене.

И после, твоята Америка е друга. Не е моята, не е Колумбовата, не е дори американската. Тя си е само твоя. Заради това твоите учители са безпомощни да ти я посочат. При най-добро желание те отпращат при своите Америки.

Като приемаш техните учения, ти винаги си съзнавал, че на всяко добре аргументирано “да” съответства еднакво добре аргументирано “не”, че всеки е точно толкова прав, колкото и не е, че всеки принцип и всеки закон, природен или човешки, е толкова верен, колкото и неверен, че всъщност животът е живот, защото всичко съществува точно толкова, колкото и не съществува. И че щастието на вселената е в този океан на естествена относителност, която (връх на природното остроумие) е относителна сама към себе си.

Затова, ако за едного Америка е континент, за другиго може да е песен, за трети може да е блян, за четвърти може да е мъгла - зависи кой какво е открил.

И затова ти искаш всички разстояния да преминат през тебе, всички идеи и събития да бъдат усетени през твоите сетива, сам да преживееш перипетиите на цялото пътуване към откритието, да не знаеш къде си обвързан и с какво си задължен, за да бъдат обезсилени дори собствените ти познания, да бъдеш жив пленник на най-щастливата безотговорност, да си безплътно подвижен, да се прехвърляш от галактика на галактика, все едно дали тя е по-лоша, или е по-добра от предишната, стига да те води към твоята Америка. И дори умишленото ти невежество да се обърне срещу тебе и да те погуби, ще остане чудесното, че си пътувал към твоята Америка - истинска или измислена.

Защото Маркс е едно, Маркуз - друго, а ти - съвсем различно.

(Георги Марков, Литературни есета. София, 1990)

Хората са упорити,
алогични и егоцентрични.
обичай ги ВЪПРЕКИ ТОВА!

Правиш ли добро,
ще те обвинят в егоизъм и задни мисли.
Прави добро ВЪПРЕКИ ТОВА!

Успееш ли,
ще се сдобиеш с фалшиви приятели
и истински врагове.
Стреми се към успеха ВЪПРЕКИ ТОВА!

Доброто, което правиш
ще бъде забравено утре.
Прави добро ВЪПРЕКИ ТОВА!

Най- големите хора с най-велики идеи
могат да бъдат убити от най- дребните хора
с най- дребните съзнания.
Не ограничавайте мислите си ВЪПРЕКИ ТОВА!

Хората са благосклонни към губещите,
но следват само победителите.
Борете се за победените ВЪПРЕКИ ТОВА!

Каквото си градил с години,
може да се срине само за една нощ.
Не спирай да градиш ВЪПРЕКИ ТОВА!

Дай на света най-доброто от себе си
и той ще те отритне .
Дай му го , ВЪПРЕКИ ТОВА !

Най-доброто начало за което се сещам е приказката на Фернандо Триас де Бес - ДОБРАТА СПОЛУКА. Оказва потресаващо въздействие на възрастни, надявам се да върши работа и за деца…

Американците не са пример за подражание. Средното американче едва ли е чувало за Пипи, но знае всичко за Парис Хилтън. Обществото им е болно от “имам -> правя -> съм”. Внимавай, това е заразно! И се лекува трудно

Единственият начин да ваксинираш децата е да си жив пример за “съм ->правя->имам”. Ако си готова, с удоволствие ще ти помогна.

Желая успех на инициативата! В сайта ми още днес ще се появи една малка госпожица с плитка насам