На различни възрасти, от различни градове и села, с различни занимания и образование. Стани един от нас.
Петър Стойков, 27 от Плевен.
След математическата гимназия в Плевен и Софийския университет започнах работа в малък град. Белене - не е точно мястото, където амбициозна, търсеща личност би се развивала… но пък работата ми е отлична и отлично заплатена, имам много приятели, спокойно е и съм близо до Свищов, където уча второ висше маркетинг.
Честно казано малко ми е непонятно това с непрестанното търсене на успеха - може да е и от “златната среда” в която съм израстнал. Аз не го търся, не се стремя всячески към него, личното ми щастие не зависи главно от професионалните ми постижения. Да, имам се за успяващ, но това не е лайтмотивът на живота ми. Аз не искам да надхвърлям “златната среда”, дори се стремя към нея. Златната среда на съчетаването на семеен живот, качествено прекарано и достатъчно като количество свободно време, приятели, хобита… и естествено работа, която ми е приятна, не съсипва нервите ми и ми дава повече от достатъчно доход, за да си позволя всички тия неща.
Не ме разбирайте погрешно - аз държа на развитието си, личностно и професионално. Просто съм го поставил в графата “средства” а не “цели”. В “цели” има къде по-важни неща.
На 20 години съм от една седмица, студент в Бохум от половин година, уча медии *на бг преведено звучи малко странно. Преди това учех в Хасково. Герои имам много, тъй като обичам да се оставям на вълната на вдъхновението, на влиянието на хора, които си вършат добре работата 
Както писах вече, за мен успели са удовлетворените хора !
владо георгиев
Казвам се Добромир Добрев,на 17 години. Родом съм от Силистра (колкото и да не искам да си го призная), сега живея, уча и работя в София. Уча в 12-то СОУ “Цар Иван Асен ІІ “. Имам прекалено много примери за подражание, но осъзнах, че единственият начин да направиш нещо е не да имаш герои, а ти да бъдеш такъв. Винаги. Радвам се,че участвам в тази инициатива, за съжаление има много хора, които нямат достатъчно амбиция.И, ами май това е за мен
veff
Здрасти, хора.
Ми аз…Vani съм, понякога се пиша и Vans, на 23 съм, сега завършвам една развенчана илюзия в СУ.
Сноби много мразя, а музика много обичам. Блогът ми е доста личен и там най-вероятно вече съм си казала всичко, което може да се сетиш да ме питаш. :))
Май че не съм “успяла”, обаче знам точно защо. (Може би затова отговорих на идеята на Лид.)
А оня дългия ферман, който съм написала за този блог, пък обяснява ужасно подробно защо искам да приличам на човека, който ми е един от т. нар. role models 
:
Мда
Поздрави,
Vans
Подписвам се като lyd, на 36. Работя с ученици и учители. Пиша в няколко блога. Отглеждам Стоянски, почти на 14. Моят герой е Пипи.
На 23 години съм и работя като журналист в доста напредничаво издание, част от престижна група. Това е постижение за мен и ме радва. Но не ми е достатъчно, искам да ставам все по-добра в работата си. Занимавам се и със собствени проекти. Това ми носи удоволствие. Правя бижута и организирам създаването на магазин, който започва работа близките дни. За мен успехът е просто да не преставам да измислям нови и нови неща, които да се реализират и на практика, а не само в мислите ми.
GG1
На 28 години съм, от Хасково, живея в София от 6 години.
ралица
milk0
обичан
Учител, който също иска да помогне на учениците си да повярват в себе си.
Казвам се Яна Хараланова (след два месеца ще стана Мицева). В момента уча журналистика в Шумен - трети курс съм.
Не знам дали съм успяла, но правя опити. Имам страшно много модели за подражание. Но според мен най-важното е сам за себе си да бъдеш герой. Да си повярваш, да следваш собствените си мечти и интереси. Другите, ако те обичат и държат на теб, ще те приемат такъв какъвто си!
Търпение
На 20 години съм от една седмица, студент в Бохум от половин година, уча медии *на бг преведено звучи малко странно. Преди това учех в Хасково. Герои имам много, тъй като обичам да се оставям на вълната на вдъхновението, на влиянието на хора, които си вършат добре работата
Както писах вече, за мен успели са удовлетворените хора !
Казвам се Добромир Доберев,на 17 години .Родом съм от Силистра(колкото и да не искам да си го призная),сега живея,уча и работя в София.Уча в 12-то СОУ “цар Иван Асен ІІ “.Имам прекалено много примери за подражание,но осъзнах,че единственият начин да таправиш нещо е не да имаш герои,а ти да бъдеш такъв.Винаги.Радвам се,че участвам в таз инициатива,за съжаление има много хора,които нямат достатъчно амбиция.И,ами май това е за мен
Петър Стойков, 27 от Плевен.
След математическата гимназия в Плевен и Софийския университет започнах работа в малък град. Белене - не е точно мястото, където амбициозна, търсеща личност би се развивала… но пък работата ми е отлична и отлично заплатена, имам много приятели, спокойно е и съм близо до Свищов, където уча второ висше маркетинг.
Честно казано малко ми е непонятно това с непрестанното търсене на успеха - може да е и от “златната среда” в която съм израстнал. Аз не го търся, не се стремя всячески към него, личното ми щастие не зависи главно от професионалните ми постижения. Да, имам се за успяващ, но това не е лайтмотивът на живота ми. Аз не искам да надхвърлям “златната среда”, дори се стремя към нея. Златната среда на съчетаването на семеен живот, качествено прекарано и достатъчно като количество свободно време, приятели, хобита… и естествено работа, която ми е приятна, не съсипва нервите ми и ми дава повече от достатъчно доход, за да си позволя всички тия неща.
Не ме разбирайте погрешно - аз държа на развитието си, личностно и професионално. Просто съм го поставил в графата “средства” а не “цели”. В “цели” има къде по-важни неща.
Здрасти, хора.
Ми аз…Vani съм, понякога се пиша и Vans, на 23 съм, сега завършвам една развенчана илюзия в СУ.
Сноби много мразя, а музика много обичам. Блогът ми е доста личен и там най-вероятно вече съм си казала всичко, което може да се сетиш да ме питаш. :))
Май че не съм “успяла”, обаче знам точно защо. (Може би затова отговорих на идеята на Лид.)
А оня дългия ферман, който съм написала за този блог, пък обяснява ужасно подробно защо искам да приличам на човека, който ми е един от т. нар. role models
: http://pic20.picturetrail.com/VOL1412/5340888/11989596/214673281.jpg
Мда
Поздрави,
Vans
Здравейте! Ще ми се и аз да се включа.
Казвам се Яна Хараланова (след два месеца ще стана Мицева). В момента уча журналистика в Шумен - трети курс съм.
Не знам дали съм успяла, но парвя опити. Имам страшно много модели за подръжание. Но според мен най-важното е сам за себе си да бъдеш герой. Да си повярваш, да следваш собствените си мечти и интереси. Другите, ако те обичат и държат на теб, ще те приемат такъв какъвто си!
Ето още и от мен.
http://the1984.wordpress.com/%D0%A3%D0%BC%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%B8%D0%B8-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8/