Обстойно съм разгледал всичко това в книгата си „Технология на успеха“. Един критик я нарече „бибилия на съвременния български капитализъм“. Не е зле онези, които все още мислят, че успехът няма кой знае какво значение, да прочетата тази книга. Тя, освен всичко друго, ще ги мотивира до краен предел. Гарантирам го!

http://the1984.wordpress.com/%D0%A3%D0%BC%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%B8%D0%B8-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8/

Казвам се Яна Хараланова (след два месеца ще стана Мицева). В момента уча журналистика в Шумен – трети курс съм.
Не знам дали съм успяла, но парвя опити. Имам страшно много модели за подръжание. Но според мен най-важното е сам за себе си да бъдеш герой. Да си повярваш, да следваш собствените си мечти и интереси. Другите, ако те обичат и държат на теб, ще те приемат такъв какъвто си!

Ми аз…Vani съм, понякога се пиша и Vans, на 23 съм, сега завършвам една развенчана илюзия в СУ.

Сноби много мразя, а музика много обичам. Блогът ми е доста личен и там най-вероятно вече съм си казала всичко, което може да се сетиш да ме питаш. )

Май че не съм „успяла“, обаче знам точно защо. (Може би затова отговорих на идеята на Лид.)

А оня дългия ферман, който съм написала за този блог, пък обяснява ужасно подробно защо искам да приличам на човека, който ми е един от т. нар. role models : http://pic20.picturetrail.com/VOL1412/5340888/11989596/214673281.jpg

Мда

Поздрави,

Vans

След математическата гимназия в Плевен и Софийския университет започнах работа в малък град. Белене – не е точно мястото, където амбициозна, търсеща личност би се развивала… но пък работата ми е отлична и отлично заплатена, имам много приятели, спокойно е и съм близо до Свищов, където уча второ висше маркетинг.

Честно казано малко ми е непонятно това с непрестанното търсене на успеха – може да е и от „златната среда“ в която съм израстнал. Аз не го търся, не се стремя всячески към него, личното ми щастие не зависи главно от професионалните ми постижения. Да, имам се за успяващ, но това не е лайтмотивът на живота ми. Аз не искам да надхвърлям „златната среда“, дори се стремя към нея. Златната среда на съчетаването на семеен живот, качествено прекарано и достатъчно като количество свободно време, приятели, хобита… и естествено работа, която ми е приятна, не съсипва нервите ми и ми дава повече от достатъчно доход, за да си позволя всички тия неща.

Не ме разбирайте погрешно – аз държа на развитието си, личностно и професионално. Просто съм го поставил в графата „средства“ а не „цели“. В „цели“ има къде по-важни неща.